Интересен случай е станал във финския град Сипо.

Контузена катеричка само отишла в местната ветеринарна клиника и се качила на рамото на специалиста по малки животни.

Лекарят внимателно се отнесъл към животинчето.

От носа на катеричката текла кръв. Зверчето било силно отслабнало. Лекарят нахранил малкото с ябълка, дребни трици от зърнени култури и го напоил с вода от спринцовка.

Тогава пациентът „започнал да се усмихва“.

– Най-вероятно животинчето е паднало от дърво и си е разбило носа. До сега не съм виждал диви животни сами да идват да търсят помощ, – споделил ветеринарят.

Ако все още смятате, че математиката и градината са неща, които нямат нищо общо, вие грешите.
В момента учените разработват математически модел, който ще открива генетичен материал, който може да подобри устойчивостта на хранителни култури към измененията на климата.
Суша, вредители и болести могат да попречат при прибиране на реколтата и подкопават глобалната продоволствена сигурност.
На среща в Мароко водещи математици и биолози са обсъдили възможността за използване на приложната математика, за да се ускори търсенето на начини за създаване на растения, които са устойчиви на изменението на климата и въздействието на вредители.
Изследователите се надяват, че техните математически модели ще ускорят процеса на идентификация в културите  на определени черти, като например сухоустойчивост при растенията, за да се премахнат атмосферните влияния. Експертите смятат, че в бъдеще проблема с недостига на вода в някои земеделска земя ще стане още по-остър.
В момента около 40% от земята, подходяща за отглеждане на култури е засегната от суша. Използването на математически модели позволява на биолозите значително да намалят времето за отстраняване на климатичните влияния върху културите. В противен случай те ще трябва да направят огромно количество експерименти с „проба и грешка“.
В момента фокусът е върху подобряването на ечемика, пшеницата, боба, лещата и нахута.

Нийл Армстронг стъпи на лунната повърхност  и това по-късно беше наречено гигантска стъпка на човечеството.
Учените от Научно изследователския център на НАСА решили, че човечеството не само трябва да „крачи“, но и да яде.
В Лабораториите на НАСА се зародил проект „Lunar Plant Growth Habitat“, чието име показва, че американците ще отглеждат нещо на Луната.
В съответствие с плана на проекта, до края на 2015 г. на Луната ще бъдат създадени “ парници „, в които ще растат босилек, ряпа и някои видове цветя.  На този етап никой не си поставя задачата да се хранят астронавти. Това е един малък опитен блок, в която ще се наблюдава как се развиват културите при лунната гравитация.
Според инженерите на НАСА това засаждане съвсем няма да прилича на земните редове и цветни лехи.
Растенията ще бъдат засадени в специална хартия, обогатена с хранителни вещества. От време на време на корените им ще бъде подавано, на малки порции, особен разтвор, който ще стимулира растежа на растението.

Терминът „стволови клетки“ е въведена в науката през 1909 г., от руския учен Александър Максимов. Така той нарекъл кръвни клетки, които могат да дадат начало на няколко различни вида клетки.
През 1960 г. било демонстрирано образуването на кръвни клетки от клетки на костен мозък, а през 1981 г. американският биолог за първи път въвел недиференцирани плурипотентни, способни да се развият в клетки от различен тип, освен ембрионалните.
През 1998 година американците Джон Гехарт и Джеймс Томпсън успели да получат култури от ембрионални стволови клетки, способни да се развиват като различни зрели клетки и органи. Използването на ембриони за получаване на стволови клетки е свързано с етични проблеми.
Изследователската група на проф. Яманака е  успяла в разработването на метод за получаване на стволови клетки от човешки IPS-клетки. Учените са успели с помощта на генетични манипулации, да „препрограмират“ клетките, които вече са „получили“ определена специализация в тялото.
Според експерти, ако с метода на Яманака се създадат неограничен запас от стволови клетки, то ще могат да „израстат“ от тях нужните тъкани в организма, което ще доведе до революция в трансплантацията.

Масовото отглеждане на култури за производство на биогорива, има отрицателно въздействие върху птиците живеещи в полето.
Въвеждането на биогоривата, както се надяват привърженици му, трябва да окаже положително въздействие върху околната среда. Въпреки това, използването на земята за отглеждане на култури, от които ще се произвежда биогориво може лошо да се отрази на дивата природа.
Учените са създали компютърен модел, чрез който оценяват реакцията на пиците спрямо масовото култивиране на култури за биогориво. Те установили, че отглеждането на такива култури няма да нанесе вреда на птиците, ако полетата са малки, а културите се редуват. Необходимо е да се запазят непокътнати малките площи с естествена растителност, което ще допринесе за биоразнообразието.
В момента числеността на птиците в полето намалява и това показва, че земеделските екосистеми са под заплаха. Трябва да се хармонизира отглеждането на биокултури и съхраняването на птиците в полето.