В голям аквариум поставили щука. В началото тя плувала из целия аквариум, но после оградили една част от него с дебело прозрачно стъкло.
Щуката не виждала преградата, но всеки път, когато искала да премине в другата част на аквариума се натъквала на препятствие. Дълго време тя се борела с невидимата преграда, опитвала да я пробие, но резултат нямало. Когато останала съвсем без сили, щуката отстъпила.
Преградата премахнали, но животното повече не възобновило опитите си да премине в другата част на аквариума. То продължавало да плава в малкото пространство, без да се интересува за открилата му се възможност.
Поучителен експеримент, нали?
Това не ви ли кара да се замислите? В нашия живот отдавна може да са паднали някои прегради, но миналият ни опит, здраво заседнал в главата ни, не ни дава възможност да се движим напред и да се развиваме.
Колко пъти сме си казвали: „Това не мога? Не е възможно такова нещо!“ Невероятните неща ни спохождат, когато не се отказваме.
Попитали Айнщайн, как е успял да види и открие толкова много неща, а той казал: „Не знаех, че това не може и го направих“.
Може би трябва да направим само една крачка….

В скалистите планини на Северна Америка има скала, която наричат „Разделение“. Тук дъждовната вода се разделя. Една част от нея се стича по източната страна на планината, попада в река Мисури, която се влива в Мисисипи, а тя на свой ред се влива в Мексиканския залив и губи водите си в Атлантическия океан. Другата част се стича от към западната страна на планината и си проправя път към река Колумбия, която отнася водите си в Тихия океан.
По такъв начин водата, която е била разделена на малки части на самия връх, впоследствие е разделена на разстояние повече от пет хиляди километра и течала в съвършено противоположна посока.
Всеки грях е такава скала на разделение. Първоначално той е само като клин между нас и Бога. но скоро се уголемява и стига толкова далеко, колкото е изтока от запада.
Колкото и малък да е греха, то е пагубно семе, от което може да прорасте голямо зло. То е също като семената на отровните растения, те са малки, но плодовете им са смъртоносни.
Така например, склонността да слушаш насмешки и клевети за другите, първоначално ти изглежда само като на шега, но след това това се превръща в привичка за сарказъм, клюки и сплетни.
Всеки престъпник в началото е невинен. Първата крачка на порока му е незабележим, но ако той не го остави, това ще послужи за начало на ужасни престъпления.
Грехът е като огън, с който не трябва да си играем.
Отсечете, отделете всичко това, което ви отделя от Бога, докато е време, връщането е много трудно, а понякога и необратимо.

Тя беше заболяла на шестнадесет години. Паднала на леда и получила частична парализа, от чиито последици не се възстанови напълно до края на живота си. След това падане лежала на легло две години, и то само по гръб. През това време викали всички известни лекари, но те се оказали безсилни. В онези дни много се говореше за доктор Продев, но някои го смятаха за шарлатанин.
Един ден Наско отишъл у тях и казал:
– Вие кого ли не сте викали, опитайте сега и този шарлатанин. Той сега е в града и лекува богатите скъпо, а бедните даром. Видях как сложи ръце над главата на Дечо, а после му взе патериците и оня закрачи, като че ли никога нищо не му е имало. Видях го да върши такива чудеса и с други сакати. Хайде, тук няма лъжа. Повикайте доктор Продев.
Докторът дошъл. Момичето лежало по гръб в леглото. Продев разтворил прозорците  и казал кратка, но гореща молитва. После прегърнал момичето през рамо и рекъл:
– А сега, дете мое, да поседнем.
Близките се уплашили и поискали да го спрат, но той не им обърнал внимание и привдигнал болната. Тя стояла седнала няколко минути, без да й призлее или да усети пристъп на слабост.
След това докторът казал:
– А сега, дете мое, да се поразходим.
Той й помогнал да стане и тя, опирайки се на ръката му, направила няколко крачки. Тогава Продев казал:
– Направих всичко, каквото можах. Но тя не е излекувана. И едва ли някога ще се излекува. Няма да може да ходи на големи разстояния, но ако всеки ден прави упражнения, скоро ще може да изминава стотина-двеста крачки и вероятно ще трябва да се задоволи с това до края на живота си.
Той взел за визитата 150 лева, но свършил работа за много повече. Защото от осемнадесетата до петдесет и шестата си година тя винаги можеше да измине няколкостотин крачки без почивка, а неведнъж се е случвало да изминава и по четвърт миля, без много да се умори.

Странно и противоречиво е битието на човека. Тоя, който си мисли, че го е разбрал и е прогледнал в него до дъно, за да го вмести в един калъп, общ за всички хора, бърка. Някой човек премисля всяка своя стъпка, претегля предварително всяко свое действие, напряга всичкото си внимание, за да се опази от примките, които „неведоми“ сили поставят на пътя му, и на края пак пада в капана им.
А друг човек върви безгрижно по житейските си път, нехае, не се взира на всяка крачка, радва се на хубавото, не си трови душата с мисли за разни сили и пак стига жив и здрав там, за където е тръгнал.
Защо стават тия работи веднъж така, а друг път иначе?  И кой е тоя човек, дето ще знае? Ако има такъв човек, който да знае, той не ще да е такъв, а ще е самият Бог, слязъл между хората и предрешен по человечески.

Камери се срещат на всяка крачка, те  се слагат за наблюдение на улиците..и завършват с обичайната уеб камера на лаптопа или домашния компютър. Но какво ще стане ако, компютрите не само да наблюдават, но също така и разпознават емоциите на хората, влизащи в полето на наблюдение на камерите? Този развой на събитията съвсем не е далеч.
Разработчиците от Масачузетския институт за технологии вече работят върху софтуер, който може да разпознава човешките емоции.
Най-очевидното приложение на нововъведението е отчитане на емоционалното състояние на потребителя, както и по-точно насочване на определена група към дадена реклама. Но това е само върхът на айсберга.
Потенциалното използване на технологията има много по-впечатляващи мащаби. Така например, би било възможно да се оцени реакциите на хората към определено събитие. Информация за реакцията на милиони зрители, лесно може да замени съществуващата система за изследвания, засягащи рейтингите на телевизионни предавания, филми, дори и политици.
Програмата MindReader понастоящем може да интерпретира израз на човешкото лице, проследявайки 22 точки около устата, очите и носа. В допълнение програмата анализира текстурата, цвета, формата и движението на хора. За обучение на програмата се използват алгоритми от машинното обучение.
Комерсиалната версия на софтуера, наречена Affdex вече се използва при тестване на реклама.