Знае се, че като помощници на играчите на голф по-добре се справят момичетата, отколкото момчетата. Те по-добре подават топките и стиковете.

Един чужденец, закъснял за играта в Япония и бил принуден бързайки да вземе момче на десет години за помощник. То не било много високо и от самата игра нищо не разбирало, но знаело само три думи на английски.

Благодарение на тях, момчето останало помощник на туриста до самия край на неговото пребиваване в страната.
След всеки удар по топката, независимо от резултата, япончето тропало с крака и викало развълнувано на английски:

– Много изкусен удар.

В кората на малкия мозък клетките на Пуркиние наброяват 26 000 000. Те достигат пълно развитие само към осмата година от живота на човека.

За това малките деца не умеят да преценяват движенията си и изглеждат доста непохватни. Буквите и цифрите, които излизат под моливите им изглеждат не много красиви.

Тренировките и обучението ускоряват узряването на клетките на Пуркиние.

Интересното е, че най-развит малък мозък имат гимнастиците, балерините и фигуристите.

Освен това клетките на Пуркиние са много чувствителни към алкохола. Даже малки дози алкохол водят до катастрофа в малкия мозък, който определя движенията и съгласуваността на ръцете и краката.

Мъж отивал до банката да вземе заем. Магазинът му фалирал и трябвало да го затвори.
Той нямал достатъчно сили да се бори, не вярвал, че ще успее.

Изведнъж той видял човек, който нямал крака. Инвалидът седял на дървена платформа, на която били монтирани колелета от ролкови кънки. Той се придвижвал, като се оттласквал с две парчета дърво.

Мъжът го срещнал, когато инвалидът пресякъл улицата и се опитвал да се качи на тротоара.

Очите им се срещнали. Неочаквано на лицето на инвалида се появила широка усмивка:

– Добро утро, господине. Прекрасно утро, нали?

Елена имаше изключителна дарба. Тя пееше толкова хубаво, че докосваше с песните сърцата на хората. Обичаше Бога с цялото си сърце и Го прославяше с изпълненията си.

Канеха я на много места, но тя не се съгласяваше навсякъде да пее. Имаше си принципи, с които се съобразяваше. Внимаваше, на кого точно ще послужи с песните си.

Една сутрин Елена се успа. Усети тревога в сърцето си. Тя бързо скочи от кревата и започна да се облича.

Изведнъж забеляза, че срещу нея стои млад и много красив мъж. Той ѝ се усмихваше.

– Как влязохте тук? – смутено попита Елена.

– Не се страхувайте от мен! – каза младият мъж. – Аз ви желая доброто.

– Кой сте вие и какво правите в стаята ми?

– Чувал съм гласа ви неведнъж, – каза съвсем невъзмутимо младежът. – Имате прекрасен глас ….., но защо все ме избягвате? Защо не желаете да общувате с мен.

– Кой сте вие? Дори не ви познавам, – нервно реагира Елена.

– Аз мога да ви дам толкова много, – усмихна се съблазнително младия човек. – Та вие дори не знаете какво мога…

– Не ви познавам, – вече по-спокойно каза Елена.

– Погледнете в огледалото и вижте какво мога да направя за вас, – предложи ѝ красивият младеж.

Елена извъртя главата си и погледна в огледалото.

Първоначално се видя каква ще бъде след десетина години. Образа и се менеше и тя стана грохнала старица. След това изведнъж се подмлади. Бръчките и леко приведената ѝ фигура изчезнаха. Тя бе  вече възрастна, но изглеждаше млада и хубава.

– Мога да те запазя вечно млада и така хубава, както си сега, – предложи ѝ младият човек. – Само не ме отблъсквай и не бягай от мен. Богатствата на този свят ще бъдат в краката ти. Ще имаш всичко, което си пожелаеш…..

– О, аз те познавам, – извика Елена,. – Ти си дяволът, изкусителят на човешката душа. Чуй ме внимателно, лъжецо, аз служа само на Бога и Нему се покланям.

Изведнъж образа на красивият младеж се разми и изчезна от стаята. Елена усети мир в сърцето си и запя от радост……

Веднъж Светла завари дъщеря си да играе в тоалетната. Тя веднага я снима и каза:

– Нека те види и баща ти, къде прекарваш времето си през деня.

– Но мамо, ти не знаеш какво правя, – възмути се малкото момиченце.

Оказа се, че четиригодишното дете, не стои в тоалетната просто така.

– В детската градина ни учиха как да оцеляваме при нападение от терористи.

След трагедията в Орландо обществото е силно обезпокоено от тероризма. Много организации провеждат курсове за своите сътрудници, на които разказват, как да се държиш в екстремни ситуации. На това обучават и малките деца в детската градина.

Светла не вярваше на ушите си:

– И какво ви казаха в детската градина?

– Ако при въоръжено нападение съм в тоалетната, трябва да се изправя на тоалетната чиния, за да не види престъпника краката ми под вратата.

„Поради днешната агресия, дъщеря ми трябва да живее в постоянен страх, – помисли си Светла.- Едно четиригодишно дете вече знае, че трябва да се скрие в тоалетната. Горките ни деца, как ограбват безгрижното им детство!“

В тежко време живеят децата ни!