Едно семейство прекарвало почивката си на плажа. Децата се къпели и строили замъци от пясък.

В далечината забелязали да се движи възрастна жена. Вятърът развявал косите й. Тя била облечена в мръсни дрипи.

Вървейки тя си приказвала нещо. От време на време се навеждала към пясъка, взимала нещо и го слагала в чантата си.

Родителите извикали децата и им казали да се държат по-далече от тази жена. Когато минала край тях, жената се усмихнала, но никой не отговорил на усмивката й.

Много по-късно семейството разбрало, че страната жена, която срещнали на плажа, през целия си живот е събирала парчетата стъкла пръснати по пясъка, за да не наранят децата краката си.