Марио Джакомели е италиански фотограф, който може да се нарече уникален. Неговите снимки улавят не само настроението, но запечатват душата на човека, как тя се чувствува в клетката от пространството и времето.
За него всяка фотография е момент от живота, запечатан дъх. А нима един дъх е по-важен от друг? Не те просто следват един след друг до самия край.
Първото поле на фотографа е бил домът за безнадеждно болни. Страшни кадри, но са толкова дълбоки и истинни! Света на границата на обезплътяването…
Друга серия от необичайни фотографии отразяват една от границите на човешката природа. Те изглеждат гротесни, плашат ни, но ние втренчено ги следваме, защото чрез тях опознаваме самите себе си. Как действа забраната върху нас? Какво може и какво не може.
Или циганите. Светът на бесъзнателното.
Хора. Седят, стоят, вървят, обичат, мислят….. Как околния света се отразява в лицата, жестовете им….
Един запечатан миг, който няма да се повтори.
Архив за етикет: край
Знам как да се борим с нея

Корупция в страната ни има навсякъде. Умело прикрита или безочливо нахална няма значение, без нея не минава нищо „по-сериозно“. Когато засяга деца, тя е особено отвратителна.
Песимистите казват, че винаги е била и ще бъде, и с нея нищо не може да се направи.
Ще ви разкажа една история случила се още по времето на Петър I. Царят повел борба с корупцията на своя приятел Меншиков.
След три месеца графа дошъл при царя с въже в ръцете и казал:
– Зная как можете да се преборите с корупцията. Необходимо е да обесите освен мен и сената.
С това се сложил край на борбата с корупцията. Даже самият Петър I се е предал. А ние?