Григорий дошъл в Печерския манастир при отец Федосий. От него той се научил на смирение, подчинение… Особено бил прилежен в молитвата и за това получил власт над бесовете. Дори когато били далеч от него, крещели: „О, Григорий, гониш ни с молитвата си….“
Тъй като древния враг по никакъв начин не можел да навреди на монаха, научил зли хора да го оберат. Той нямал нищо друго освен книги.
Една нощ крадците дошли и зачакали, кога Григорий ще отиде на сутрешна молитва, за да влязат и да го оберат. Монахът усетил идването им. Обикновено той не спял по цели нощи, а пеел и се молел в средата на килията си. Помолил се и за тези, които дошли да го ограбят: „Господи дай сън на слугите си, защото те напразно се трудят да угаждат на врага“.
И те спали пет дена и пет нощи. Когато се събудили монахът ги попитал: „До кога ще стърчите тук напразно, мислейки да ме ограбите? Идете си по домовете.“
Те станали, но не могли да вървят, защото изнемогвали от глад. Григорий ги нахранил и ги пуснал.
Когато за това узнал владетелят на града, заповядал да накажат крадците. Натъжил се Григорий, че заради него ще накажат тези хора. Тогава той отишъл, подарил част от книгите си на владетеля, а крадците били пуснати.
Останалата част от книгите продал, а парите раздал на бедните, като си мислел: „Да не попадне някои в беда, ако реши да ги открадне.“
Нали сам Бог е казал да не си събираме богатства на земята. Те могат да бъдат обрани от крадци. Нетленните съкровища са на небесата, където молец и ръжда няма да ги повреди, нито крадци могат да ги оберат.
А твоето богатство къде е?

Този кактус расте в пустинята Сонар, САЩ. Висок е 18 метра, тежи 10 тона и живее 200 години.
Има дебели стъбло, в което се складират осем тона вода. То е гъбесто нагънато, удвоява площта си, за да побере водата.
Притежава восъчна повърхност, за да запечата вътрешната влага. Острите му бодли не изпускат много вода във въздуха, пазят сянка на кактуса и гонят съществата, който искат да го гризнат.
Корените са плитки и разклонени, за да изсмукват колкото може повече дъжд, когато падне на земята.
Кактусовата кукумявка свива гнездо в дупка на кактуса.
Безмилостни крадци изскубват този вид кактус и го продават на начинаещи градинари. Цената му достига 1200 долара за растение високо 5 метра и на 50 долара за всяко разклонение. В Аризона са назначени полицаи за да преследват и хващат крадците.
Внимание, растението е въоръжено и опасно. Много е бодливо. Не се приближавайте до него, дори да умирате от жажда.  Сокът му е страшно отровен за хората.

В малкото село „Белмонт“ в австралийския щат Нов Южен Уелс са откраднали шест метров дървен мост. Инцидента е станал веднага след като е приключила работата по проекта.
На крадците са били достатъчни 3 часа, за да демонтират моста. Но той не е съвсем малък и не може просто да го вземат и да го качат в камион.
Мостът е бил направен солидно. За конструкцията му е използвана добра дървесина, добре сглобена с болтове.
До сега нищо не се знае за откраднатия мост.
От време на време са били установявани кражби на мостове по целия свят. Често престъпниците демонтират метални мостове и след това ги продават за скрап.
Освен към мостовете крадците имат апетит и към фонтаните. Например, скоро в Австралия са откраднали бронзов фонтан висок почти два метра.

Невероятно е, но в някои случаи крадците са за предпочитане пред обучените бойци. Може би са имали предимство в уменията придобити при практикуване на занаята. Кой знае? Но ето чуйте и самите факти.
През 1940г. в Япония решили за нуждите на армията да създадат парашутни десантни части. Но се сблъскали с проблем. Хората, които знаели как да се прегрупират след приземяването, не можели да схванат нещата свързани със скачането от самолет с помощта на парашут. Резултатите били плачевни. Получавали се непрекъснати травми при трениращите за бъдещи парашутисти.
Един японски генерал предложил неочаквана идея. За обучение на бъдещи парашутисти повикали не майстори в бойните изкуства, а крадци, които умеели да скачат от влак движещ се с пълна скорост. Именно тези хора станали източник на знания, необходими на инструкторите за обучаване на бъдещите парашутисти. При първото масово скачане от самолет, от 400 души загинали само 12, т.е. само 3% от всички пробвали скока.
Втори основен проблем в японската армия бил подготовката на морски пилоти за кацане на самолет превозвач. За целта в САЩ отделяли група опитни летци, които  в процеса на работа създавали така нужните методически инструкции, необходими за обучението на такива пилоти.
Но в Япония и в този случай се отнесли по самурайски. Всеки пилот се учел сам. В резултат на това имало много жертви, но този, който останел жив, умеел да пилотира блестящо.
Тежък начин за обучение и непредвиден избор за необичайна обстановка в армията, но те дали напредък в обучението на следващите.