Жалко, че светът трябва да се отказва от толкова много хубави неща само защото били нездравословни. Аз лично се съмнявам, че Създателят може да ни е дал нещо, което използвано с мярка, да е нездравословно.

Изключение правят само микробите! И все пак има хора, които упорито се лишават от редица неща, били те за ядене или пиене, спечелили си по един или друг начин съмнително име.

В името на здравето тези хора се отказват от какво ли не. И какво им остава? Напрежение, мъка поради невъзможност да се постигнат желаните резултати…..

Странна работа! Все едно да дадеш цялото си състояние за някоя крава, която вече не пуска мляко.

Това е било по времето на сухия закон в САЩ.
През 1917 г., Конгресът на САЩ е приел и изпратил за одобрение осемнадесетата поправка на Конституцията относно въвеждането на „сух закон“.
През септември 1917 г., страната е преустановила производството на уиски, а през май 1919 г. същата съдба сполетяла и производството на бира.
Нелегални търговци на спиртни напитки, за да заблудат полицията носели специални обувки.
Към ходилото привързвали парче дърво, което оставало на земята следа, подобна на тази от копито на крава.

Мобилния телефон на лъва звъни. Той го взима и казва:
– Да, мила, скоро ще си дойда. Какво правя ли? С бика пием бира. Кога ще свършим ли? Ние почти свършихме, идвам след няколко минути. Какво да купя? Да, добре, непременно. Всичко ще купя!
Лъвът оставя телефона, а бикът се смее:
– Жена ти звъни, а ти веднага:“… да, да, идвам,… всичко ще купя. Не можеш ли да удариш с юмрук по масата и да кажеш: „Аз съм мъжът“.
А лъвът му казва:
– Братко, не се лъжи! Жена ти е крава, а моята е лъвица!

Хората се надяват на обещания, дори когато звучат неправдоподобно. Колко пъти сме се лъгали в конкретни неща, хора, събития?
Знаеш ли онази история…? Не? Слушай да ти разкажа.
Един отишъл на сватба и докато ядели и пиели, хората захванали да подаряват, кой менци, кой тава, …. , все скъпи дарове.
Ами сега? Уплашил се човекът и попитал съседа си:
– Сега ли се дават подаръците?
– Не — отговорил му онзи, — сега само се обещават, пък друг път се дават.
Като чул това, нашият човек се провикнал:
– Тогава от мене една крава с телето!…
Обещанията звучат малко като надавания, за които никой на никого не търси сметка. Не вярвате ли? Чакайте да се зададат избори и гледайте какво става…

Двама ангели пътешествали по земята. Спряли в един богат дом. Семейството било негостоприемно и не поканило ангелите в гостната. Вместо това за през нощта ги настанили в студеното мазе.
Когато ангелите си постилали да легнат, по стария видял видял пролука в стената и я запечатал. Когато другия ангел видял това, го попитал:
– Има ли смисъл да се помага на тези хора?
По-старият отговорил:
– Нещата не са такива, каквито изглеждат.
На следващата нощ нощували в много беден дом, но хората били много гостоприемни. Те разделили с ангелите храната си и им отстъпили постелите си. На сутринта ангелите намерили приютилото ги семейство да плачат над умрялата си крава. Това била единствената им крава, а млякото от нея бил малкото доход, с което преживявало семейството.
Младия ангел попитал по-стария:
– Как допусна да се случи това? Първият имаше всичко, а ти му помогна. Това семейство имаше много малко, подели всичко с нас, а ти позволи да умре единствената им крава. Защо?
– Нещата не са такива, каквито изглеждат – казал по-стария ангел. – Когато бяхме в мазето, разбрах, че пролуката в стената е склад със жълтици. Но собственикът на този дом беше груб и не правеше добро. Тогава запуших отвора така, че склада да не може да бъде намерен. Когато на следващата нощ още спяхме, дойде ангела на смъртта за жената на собственика и аз му дадох кравата вместо нея. Нещата не са такива, каквито изглеждат.
Ние не винаги знаем всичко. И дори ако имаме вяра, трябва да имаме и доверие, че всичко, което идва, е във наша полза. И то ще се реализира с течение на времето. Някои хора идват в живота ни и бързо си отиват, други стават наши приятели, а с трети се виждаме само за минута.