26 февруари 1955 г. Калифорния, САЩ.
На летецът изпитател Джордж Франклин Смит му предложили изпитателен полет на нов реактивен самолет, който можел да лети по-бързо от звука. Той обичал изпитателните полети с мощни машини. Затова си казал: „Разбира се, че ще летя с него. Едва ли ще ми отнеме повече от 45 минути.“
Бил без защитен костюм. Когато излетял забелязал, че контролните уреди не се движат съвсем свободно. Но той не се притеснил, нали на предварителните проверки всичко било наред.
Минути по-късно минал звуковата бариера. Тогава самолетът забол нос надолу и контролните уреди отказали. Падал към земята със свръхзвукова скорост.
Гласът от слушалките крещял:
– Скачай с парашута, Джордж! Изчезвай от там!
Скоростта растяла, а Джордж като обезумял викал:
– Контролните уреди блокираха, падам право надолу!
Имал секунда да напусне самолета или да умре.
На около 2100 метра под него блестяло синьото море, окъпано в слънчева светлина. Джордж изскубнал облегалката и изтласкал остъкления капак на пилотската кабина. Вътре нахлул яростен вихър. При тази скорост стихийната сила на въздуха го приковала към седалката. Той с мъка протегнал ръка. Докоснал с пръсти катапулта. Нямало време. Опасността приближавала.
До тогава всички летци, скочили с парашут при свръхзвукова скорост, били загинали.
С изпънати пръсти Джордж сграбчил ръчката. Мощна експлозия го изхвърлила от пилотската кабина.
Ударила го въздушна вълна. Всичко наоколо се завъртяло. За няколко секунди обувките, чорапите, часовника и каската се откъснали от него и полетели към земята. Той кървял и бил много уплашен.
Падащото му тяло било като перце. Чуло се рязко изплющяване. Парашута се отворил и го задържал. Летежът му се забавил. Джордж почуствал, че пропада в мрак. Не изпитвал никаква болка. Тялото му паднало в морето и започнало да потъва.
Двама рибари станали свидетели на главоломното гмуркане. Те с голямо усилие успели да изтеглят тялото на летеца. Единият от тях погледнал удавника и със съмнение поклатил глава:
– Няма смисъл. Той е мъртъв.
Но Джордж Смит бил още жив….
На Военовъздушните сили им трябвало цял месец, за да извадят отломките на катастрофиралия самолет. Все още никой не знаел какво е причинило злополуката.
Но учените имали възможност да проучат полумъртвото тяло на клетия Джордж. И ето какво установили.
Когато Джордж катапултирал, скоростта му засилила действието на гравитацията. Всяка част от тялото на летеца станала 40 пъти по-тежка. Дори и кръвта му станала по-тежка за кратко време. Тя бликнала от кръвоносните съдове Това придизвикало множество натъртвания на тялото му. Той бил така контузен, че главата му се подула и заприличала на футболна топка. Клепачите на Джордж кървели.
Пилотът прекарал седем месеца в болница. Възстановил се напълно и отново започнал да лети. Той бил един от най-щастливите пилоти на света, преживявайки най-лошия кошмар на летците, да паднат от небето.

Скъпи, жени, никога не искайте от Дядо Мраз за Нова година „приказен живот“. Принцеса няма да ви направи. Но виж Иван Глупака може и да ви изпрати.
Отново се празнува Нова година в детската градина. Костюмите за Дядо Мраз не достигат, та трябва да се радваме и на каквото има.
Малко момче седи близо до украсената елха. Към него върви маскиран като „смърт“ човек, с черна качулка и коса в ръката.
Изплашеният малчуган бързо се изхлузи от стола и тихичко прошепна:
– Дядо Мраз, цяла година се държах добре и правех всичко, което ми кажеха родителите….Вие…навярно имате грешна информация за мен…
–  Глупости, не мисли за това! Стани и ми кажи стихчето си, – каза мнимия Дядо Мраз.
Момчето бавно треперейки се изправи и колебливо започна:
– Отче наш! Който си на небесата …

Как се предизвикват страхотни трусове в икономиката или правителствата? Да кажем, като се пуска в действие някаква малка, но добре пресметната лъжа, или с помощта на незабележимо намигване, направено в необходимата посока, което като малко камъче, подскачащо по склона на хълма, повлича със себе си скали и канари.
И една от тях, съвсем изневиделица, цапва по главата един нещастен банкер, облечен в костюм с жилетка, докато замислено разглежда лихвените проценти. Може би той умира на място и точно когато разтревожените му помощници заподозрат, че този камък от небитието може да означава нещо, точно тогава започва тайно движение на капитали към и от сейфовете или по кабелите на компютърните мрежи, докато в един момент вложителите подушат нещо нечисто и се втурнат панически да теглят от банката.
А ето и резултатът, финансовата империя потъва, банкрутирали предприемачи се хвърлят от прозорците, правителства на страни от третия свят рухват и на никой никога няма да му мине през ума, че първото камъче е било ритнато от туткав старец, който с една ръка плеви розите си, а с другата „задейства лостовете на Вселената“.

Британският каскадьор Гари Конър скочил без парашут от борда на хеликоптер, който летял на височина от 730 метра.
Така, Конъри станал първият човек, който скача без парашут от подобна височина.
За да скочи 42-годишният каскадьор от Оксфордшир си е направил специален костюм, имитиращ криле. Преди да го направи Конър наблюдавал как големите птици използват опашката си за регулиране на полета. След това каскадьорът усъвършенствал своя костюм, като скачал от планините и скалите в Италия и Швейцария.
Освен това на земята били поставени 18,600 картонени кутии, върху които Конъри се приземил.
– Толкова меко и толкова удобно е. Моите изчисления са напълно точни, за което се радвам – казал каскадьора след като се приземил.
Съпругата на Конър след скока казала, че  чувства облекчение. Нали вече всичко е свършило. Двойката има две деца.
Конър  за първи път скочил с парашут на 23 години, когато служил в армията. След това станал професионален каскадьор, изпълнявайки през своята кариера повече от хиляда скока от въртолет, а също и от различни здания като Айфеловата кула, колоната на Нелсън и Tower Bridge.  Той е бил дубльор на Гари Олдман, Хърт Джон и Роуан Аткинсън и е работил в такива филми като „Батман в началото“ и „Индиана Джоунс“.

Атола Бикини на Маршаловите острови е известен с това, че е дал името си на най-известният бански костюм.
През периода 1946-1958 година, САЩ са използвали острова за изпитване на атомни и водородни бомби. След такива опити на 1 март 1954г., острова е почти разрушен.
По-късно повече от 800 жители на тихоокеанския атол са умрели от различни ракови заболявания.
Степента на радиация тук е по-висока от допустимото. Средната доза на облъчване е 3,8 Р / ч.