Корупцията в България е спирачка за икономическото развитие. Тя засяга не само дребния и средния бизнес, а е с мащабите на национална катастрофа. Хората смятат корупцията за най-опасния проблем в страната.
Много знаят какво означава думата „корупция“, лично са се сблъсквали с нея.
Българите смятат, че повечето длъжностни лица са подвластни на корупцията и най-много корумпирани има в полицията, в митниците, в правозащитните органи, в съдилищата, в КАТ, във висшите органи на властта.
Като че ли ръководството на страната иска, но не може да се бори с корупцията.
Мащабите на корупцията в България са за милиарда долара годишно.
Това е голяма част от държавния бюджет.
Повечето от българите не се обръщат към съда, защото там се налага да се плащат твърде много подкупи и няма справедливост.
Дори децата в България са готови за корупция. В институтите, където подготвят нископлатени държавни служители, се влиза много по-трудно, отколкото там, където се подготвят високоплатени специалисти. Защо ли децата се стремят да получат професии, за които се плаща повече? Или тук се прави някаква друга сметка? Дайте да не прилагаме тази презумпция за виновност към нашите абитуриенти.
Корупцията у нас трябва да стане срамно явление.
Да, в страната ни тя се разширява и вие сами можете да прецените, че всичко започва от нас. Е…. някога е започнало, но все някога трябва и да свърши.
Архив за етикет: корупция
Знам как да се борим с нея
Корупция в страната ни има навсякъде. Умело прикрита или безочливо нахална няма значение, без нея не минава нищо „по-сериозно“. Когато засяга деца, тя е особено отвратителна.
Песимистите казват, че винаги е била и ще бъде, и с нея нищо не може да се направи.
Ще ви разкажа една история случила се още по времето на Петър I. Царят повел борба с корупцията на своя приятел Меншиков.
След три месеца графа дошъл при царя с въже в ръцете и казал:
– Зная как можете да се преборите с корупцията. Необходимо е да обесите освен мен и сената.
С това се сложил край на борбата с корупцията. Даже самият Петър I се е предал. А ние?
Чесността е присъща и на началника на полицията
Началникът на полицията от Ню Джърси Рис Фуентес се движел с полицейски автомобил, на който нямало отличителен белег, че колата е такава. Бил спрян от полицай за превишена скорост. На място, където скоростта била ограничена до 65 мили, той се движел с 75 мили в час.
Патрулът, който го разпознал и знаел, че Фуентес повече от 20 години служи в полицията, отказал да напише акта за глоба. Все пак пред него стояло длъжностно лице.
Въпреки всичко Рис настоял да бъде глобен. Сумата не била малка – 160 долара.
Днес повечето хора с власт се възползват от служебното си положение и не обръщат внимание на червения сигнал на съвестта. А това понякога води до корупция, мошеничества и накрая до престъпления от по-сериозен характер.
Не знам какво ще кажат полицейските органи в България, но се радвам, че има поне един полицай и то на ръководна длъжност, който не се срамува да признае грешката си и е готов да понесе съответното наказание.