По време на първия период на Ливонската война, русите заловили голям брой пленници. Сред тях били и 85 шотландци, които оцелели от изпратените от Стокхолм 700 човека.
Горсей се постарал да обясни на Иван Грозни разликата между шотландците и истинските им врагове – шведи, поляци, ливонци.
Шотландците тогава са били наемници и срещу заплата са били готови да подкрепят всеки цар.
Иван Грозни решил да изпробва мъжеството им срещу кримския хан. Така царя ги помилвал и те били отделени в отряд командван от смелият Джими  Лингета.
Въоръжени с пушки, пистолети и ножове шотландците се проявили като храбреци в битката с кримските татари.
Като награда получили земя и семейства им се радвали на благоволението на царя.
Така на руска земя се появили хора с шотландски корени и фамилии.

Съществуват бактерии, които са способни да ускорят до 40% растежа на дърветата. Разкриването на механизма води до култивирането на определен вид дървета, както  за биотопливо така и за химическа суровина. Декодирането на полезните бактерии не само ще помогне за осигоряване на гориво на бъдещето, но ще способства за по-ефективното производство на хранителни култури.
Изследователите са открили удивителеният ефект, който тези бактерии оказват на дърветата. Те са успели да намерят няколко вида микроби, които дават мощен тласък на развитието на растението гостоприемник.
Бактериите живеещи в корена на тополата бързо извличат необходимото от това съседство и не се задържат дълго там.
Новият вид дървета под въздействието на откритите „помощници“ ще могат да се отглеждат на непригодни площи, бедни на хранителни вещества, вода и други. Разбирайки как действат тези бактерии може да се стимулира взаимодействието им с дърветата.
Учените са забелязали, че бактериите притежават гени, които дават приемущество на растенията да виреят при недостиг на вещества, при засушаване, повишават устойчивостта им, дори им помагат да растат в токсична среда. Индетифицирани са и гени, които създават агенти защитаващи растенията от гъбични и бактериални инфекции.
Откритите гени произвеждат вещества, необходими за дърветата, които те сами не могат да синтезират. Така наречените фитохормони подпомагат растежа на дървото. Забелязали са , че благодарение на гените, бактериите усвояват необходимите вещества, в това число и захарта, която се отделя от корените на тополата.
Симбиозата между дървета и бактерии е от полза и за двете страни. Например синтеза на фитохормони е в пряка зависимост от подаването на захар от растението гостоприемник.

Ярко оранжевите латинки се наричат капуцински, заради островърхата форма на цвета, която напомня на качулка на монах – капуцин.
В родината й, тропическа Америка, могат да се срещнат над 80 вида. Латинката расте във влажните тропически гори, в засушливите степи и в планините. На цвят могат да бъдат жълти и оранжеви, но се срещат сини и лилави.
Всички тропически латинки имат приятен мирис, затова в Южна Америка се смята за особено необходимо растение при хранене. Използват се листата, цветовете, плодовете, семената, а при многогодишните растения корените и грудките.
В планините на Перу, Чили и Боливия се отглеждат грудките на латинка. Те са сходни на големи круши. Съдържат много нишесте.
В Англия листата на латинката се слагат в салати и украсяват сандвичи, а от цветовете правят оцет.
В Западна Европа пъпките и младите филизи се мариноват и се поднасят на масата като силна подправка, която заменя каперси и не й отстъпва по вкус.

Не, не става дума за прилеп, а за растение с красиви бели венчелишчета, като крила, които напомнят на прилеп. В природата са известни около 30 разновидности на това цвете. „Белият прилеп“ е много популярен сред градинарите.
За негова родина се считат Индия и Малайзия. Жителите на югоизточна Азия и Африка с удоволствие го употребяват за храна, по-скоро плодовете и корените му.
Това растение има големи гланцирани листа, събрани в розетка, а по време на цъфтенето на върха на стъблото се появява дивен цвят, в бяло  с лилави ивици, покриващи тъмно пурпурни топки. И всичко това е обиколено от дълги, лилави ленти. Този необикновен цвят не прилича на никой друг в природата.
В домашни условия такива растения се нуждаят от специални условия. При посаждане трябва да се избере саксия съразмерна с кореновата система на растението, а за качеството на почвата е необходимо да се смесят 1 част вермикулит, 3 части перлит и 6 части торф. Растението е топлолюбиво, но не понася пряката слънчева светлина. Затова е по-добре да се постави на сухо място, където няма течение. Храненето трябва да става с торове съдържащи фосфор.
Размножава се, както със семена, така и вегетативно. “ Белия прилеп“ цъфти обикновено на втората година, а растение отгледано от семена обикновено цъфти на третата година.