Тази трогателна история е станала в Австралия, край брега на юг от Мелбърн.
Мис Греъм яздила своя кон Астро. Конят леко маневрирал между локвите, образували се от скорошния прилив. Изведнъж конят бил уловен в кално блато и започнал да потъва в капана от плаващи пясъци.
Галопираща малко по-напред дъщерята на госпожа Греъм успяла да избегне със своя кон опасния участък. Двете с майка си със всички сили се старали да измъкнат коня от калния капан, но нищо не се получило.
Тогава Мис Греъм изпратила дъщеря си за помощ, а сама тя останала да утешава коня си. Изтощена и оплескана с кал от главата до петите, мис Греъм държала главата на коня си повече от 3 часа …
Огромните усилия, които положила жената да измъкне коня, довели до обратното. Астро все повече потъвал в тресавището. Положението още повече се утежнило от приближаващия прилив.
Накрая дошла помощта. Ветеринарът Стейси Съливан се готвел да бие инжекция на Астро за успокояване, но мис Греъм вършела това много по-добре. Спасителите се готвели да измъкнат коня. В същото време водата идвала все по-близо. Хората използвали различни начини. Времето изтичало.
Най-накрая и решението дошло. На помощ на бедното животно дошъл тракторът на местния фермер, живеещ наблизо.
Изтощеното животно, ритайки с копита изпаднало  в безсъзнание.
Ветеринарът Стейси Съливан помогнал на Астро да се изправи, когато действието на успокоителното преминало.
Всичко приключило добре и мис Греъм повела  коня си далеч от плажа.
Ветеринарът казал, че конят не би оцелял, ако не е била намесата на неговата стопанка.

Бил много горещ ден, Двама мъже вървели през пустинята. Мъчила ги жажда, но през целия път не видели никъде вода.
– Мечтая за чиста студена вода от извор, – казал по-младия.
– Мечтата винаги води към целта, – казал другия, – а ти знаеш ли каква е твоята цел?
– Не е ли очевидно? – изненадан попитал младежът. – Моята цел е да намеря извор.
По-възрастния се усмихнал и двамата продължили пътя си. Скоро стигнали до оазис. Старецът пийнал от езерото с топла, слабо солена вода и предложил на по-младия да направи същото, но той се отправил към палмовите насаждения да търси извор. Младежът се върнал късно след залез.
– Защо си толкова ядосан? Не намери ли извор? – попитал възрастният.
– Намерих, – казал младия човек, – но се загубих в храстите, разкъсай дрехите си, бях принуден да се провирам през тръни, нараних краката си, настъпих остър камък. И сега след като се напих, мисля си, заслужаваше ли си всичко това?
– Твоето недоволство е напълно закономерно. Ти прие за цел средството за достигане на тази цел. Помисли си,  беше просто жаден, но желанието ти те застави да изразходваш повече енергия в преследване на една илюзия. И как завърши всичко? Ти си разочарован, а аз съм умиротворен, но и двамата вече не сме жадни. Да, аз утолих жаждата си с не много чиста и вкусна вода, но отдавна съм забравил за това. Това за мен не беше важно, както и зъбите на коня, който своевременно ни докарва до нужното място. За това ми остана време, сили и желание да се любувам на залеза, с радост срещнах първите изгряващи звезди и се наслаждавах на мъдростта на древните. Ето ти отдавна искаше да прочетеш това, – той се усмихнал и подал на младежа старинен свитък.
– Благодаря, не днес…. – сънено казал юношата, обърнал се и покрил главата си с одеялото.

При археологическите разкопки в Ерусалим в близост до Стария град е открита уникална миниатюрна икона датираща от VI-VII в. от н.е.

Уникална находка е показан за пръв път публично по време на конференцията „Иновации в археологическите работи в Ерусалим и неговите околности“.

Иконата представлява малка кутийка с дължина 2,2 см и ширина 1,6 см.Тя е направена от костите на едри животни, вероятно едър рогат добитък, камила или кон. На капака ѝ е изрязан кръст, а вътре са намерили цветно изображение на „тъмнокос, брадат мъж“, облечен в бяла туника опасана с пурпурен пояс.

Иконата е украсена със златни листенца. Археолозите предполагат, че собственикът ѝ я е носил в платнена торба.

Една от най-известните емблеми на „Ferrari“, изобразяваща буен кон, за първи път се е появила на военен самолет, който управлявал  Франческо Барака. Той бил авиатор и герой от Първата световна война.
През 1923г. след състезание, Енцо Ферари се срещнал с родителите на Франческо. Те го помолили да използва изображението на буен кон за състезателния си автомобил, за късмет и знак за почит към паметта на сина им, загинал малко преди края на войната.
Към коня бил добавен жълт фон, който бил официалния цвят на родния град на Енцо Ферари. Била променена и посоката на опашката, тя била вирната нагоре.

Удивителният животински свят е богат на сюрпризи. Един от най-редките видове носи името окапи. Какво е то, кон, антилопа, зебра? Не. Окапи е горски жираф.
Животното има много необичаен вид: кадифена козина с цвят на тъмен шоколад, преливащ в червено. Краката са украсени в напречно черно-бели линии, а на главата си има два малки рога. Езикът им е толкова голям, че с него могат да си мият очите.
Почти двестакилограмовият звяр има два метра в дължина и височина, при холката, 160 сантиметра. Самките са малко по-високи от кавалерите си.
Пътешественикът Хенри Стенли през 1900г. достигнал басейна на Конго. Противно на очакванията му, местните жители не са показали изненада, когато видели конете на учения. Те казали, че такива зверове живеят в техните гори и ги наричат окапи. Но тогава ученият не е получил доказателаства за съществуването на тези животни в местните гори.
Няколко години по-късно Лондонското кралско зоологическо общество получило част от животинска кожа, която била класифицирана като кожа от специален вид кон.
Когато им попаднала цяла кожа и два черепа от „горския кон“ учените разбрали, че животното принадлежи към група от изчезнал вид животно.
Къде живее това чудно животно? Само в Африка, в Конго. Редкия вид бозайник не може да се приспособи към други условия на живот. Само няколко зоопарка в света мога да се гордеят са наличие на такъв екземпляр в тяхната колекция.
Точният брой на окапите в природата не е известен. Масовото изсичане на горите води до снижаване на популацията.
Този рядък вид е записан в Червената книга.