Австралийските термити Cryptotermes secundus живеят в колонии по 50-100 индивида. Начело им стоят „крал“ и „кралица“. Само тази двойка се занимава със размножаването.
Когато главния термит умре, някои от другите термити заявяват своите права за първенство. Понякога те решават взаимоотношенията си чрез преки стълкновения и победителите в схватката изяждат другите претенденти.
Въпреки това, борбата за власт протича много често по-спокойно.
Претендентите за престола действат по маниера на срещащите се политици с избирателите.
Те прекарват много време в контакт с другите термити, като ги докосват с антените си или ги хранят с допълнителна порция храна.
В крайна сметка колония избира нов чифт кралска двойка с минимални жертви.

Тази забавна история е станала в окръг Хериск Каунти, щат Тексас. За родителите на две деца, живеещи в тих квартал, това изобщо не е било смешно.

Една вечер те чули странни звуци от предавателя на радиогледачката. Устройството е било инсталирано до кревата на двегодишната им дъщеря. Чували се ругатни и то от мъжки глас.

Преди две години бащата Марк Гилбърт купил интернет камера за наблюдение на двегодишната си дъщеря. Това е много полезно устройство. По всяко време може да се види как детето спи или се събужда.

Когато родителите чули гласа, си помислили, че непознат чрез взлом е влязъл в дома им. Те отишли в стаята и чули как някой крещял на дъщеря им Алисън, наричайки я по име я карал да се събуди. Когато отворили вратата видели, е гласа идва от радиогледачката.

Изведнъж камерата се включила към тях и хакерът започнал да ругае родителите и да ги наричали „глупави идиоти“. Бащата бързо изключил устройството от контакта.

Както се оказало по-късно, хакерът е получил достъп до камерата чрез интернет и е прочел името на момичето на стената.

Детето се е родило с дефект в слуха и носи кохлеарен имплант. За щастие, той се изключва по време на сън, така че момиченцето не е чуло тези лоши неща, които са казани от неизвестния нарушител.

Учените са създали омнифобна повърхност, която отблъсква всеки вид течност.
Повърхности, които слабо се мокрят с вода, като парафина, се наричат хидрофобни. Тези, които не се навлажняват от масла се наричат олеофобни. В природата няма повърхност, която да отблъсква и водата и маслата. Ако има такава то тя се нарича омнифобна.
Такива повърхности се получават чрез покритие със специални вещества и текстурни основи. При тях мястото на контакта между капката и повърхността се свежда до минимум.
В новата разработка омнифобните свойства са за сметка на ситна метална мрежа от полимери. Под капките на течността в плетениците на мрежата се образуват мехурчета от въздух, които не им дават да се разтекат по повърхността.
Подобна повърхност може да се използва за защита на чувствителни детайли от химически увреждания. Авторите на проекта се демонстрирали това чрез пускане на алуминиева плочка в киселина.

Ан Макосински от Канада е разработила фенерче, което се захранва от топлината на човешките ръце.

Целта й е била да намали количеството използвани батерии за еднократна употреба, които се хвърлят в боклука и замърсяват околната среда.

Това фенерче може да стане по-евтина алтернатива за хора, които не могат да си позволят електричество за осветление на дома си.

За създаване на термоелектрическото фенерче, тя е използвала плочките на Пелтие, които произвеждат електричество чрез нагряване от едната страна и охлаждане от другата.

Нейното изобретение се състои от две алуминиеви тръби, които се намират във втората PVC тръба с отвор, който позволява ръцете на човек да влязат в контакт плочките на Пелтие.

Проектът е ергономичен, термодинамично ефективен и изисква температурна разлика само от пет градуса, за да произвежда до 5,4 MW яркост.

Тази технология може да помогне за предотвратяване на ненужното използване на батерии, които са източник на пропускащи в земята токсични химикали. А това, в крайна сметка, може да осигури евтини, възобновяеми източници на светлина за развиващите се страни, където хората нямат достъп до електричество.

Има едно място на планетата, до което се достига чрез дълъг полет – Giraffe Manor. То се намира в Кения.
Хотелът не е нов, но жирафите, както кученцата и котенцата не отегчават с присъствието си.
Животните се отглеждат в имението. Те се движат свободно навсякъде около дома. Поглеждат през прозореца и си взимат закуска от масата.
Според гостите и собствениците на хотела, които започнали да развъждат жирафи през 70-години, такъв близък контакт с жирафите облекчава стреса.
Хотелът разполага с шест апартамента, в които стопаните частично са съхранили декора на колониалния дом от 30-те години на ХХ век. Той е на 10 минути път с кола от Найроби, на 30 км от международното летище Jomo Kenyatta. Отворен е през цялата година, с изключение на април и май.
В цената за нощувка се включва вино и коктейли.