Крум започна разговор с Ана. Двамата чакаха заедно автобуса.
Ана сподели:
– Аз не съм религиозна, но там, където живея, има много християни.
– Какво мислите за тях? – попита я Крум.
– Никога няма да мога да се отплатя за тяхната щедрост.
– Те са ви помагали?
– О, много! – възкликна Ана. – Баща ми бе с увреждания и аз го взех в дома си. Тогава те направиха рампа до къщата ми, подариха ни болнично легло и медицински консумативи.
– Ако те като християни го правят, би трябвало всеки да бъде такъв, – вдигна вежди въпросително Крум.
– Може би, но не сега. Трудно ми е все още, ….. да го направя.
– Да не би те да са се отнесли лошо с вас? – попита Крум заинтригуван.
– Напротив, – възрази Ана, – те продължават да се грижат за мен, въпреки че не съм една от тях.
Тя разбираше, че е обичана заради Исус и благодареше на Бога за това. Все още не вярваше в Него, но се радваше и доверяваше на другите, които бяха повярвали в Господа.