В училище Атанас не беше от „зубрачите“. За това след училище веднага отиваше при приятелите си.
Момчетата не си губеха напразно времето, уреждаха си забавления цяла програма.
Те организираха нещо от рода на конкурс, за бързо ядене на колбаси, който провеждаха край брега на морето.
Приятелите предлагаха на почиващите да се съревновават с тях за пари.
Когато някой се хващаше на въдицата, изведнъж се появяваше Атанас, който се слави с изключителния си апетит.

Никой не може да го надмине по скорост и количество изядени колбаси.
Той винаги излиза победител!

На конкурса за красота „Мис Англия“  една от финалистките на шоуто, 18-годишната Холи Лион, е показала невероятно облекло, „най-косматата“ рокля в света. Участничките в конкурса трябвало да преминат с екологично чисти дрехи. В този ден Холи излязла с рокля направена от човешки коси. Това е реализираната идея на фризьора Джордж Бритс.
Холи е ушила роклята си с помощта на леля си, която работи като шивачка. Над предтавения тоалет двете  са се трудили 6 часа.
Модата на „космати“ рокли едва ли ще се наложи, но предимството на здрава и красива коса ще остане и за напред. Именно това е имал в предвид и фризьорът Бритс. Косите за роклята са взети от салона му, като са подбрани предимно руси кичури.
Холи не завоювала короната на мис Англия, но тя е останала доволна от участието си в конкурса. Роклята й харесала. Тя била много удобна и нежна.
С това си участие Холи направила реклама на фризьорския салон, където работела. Знаменитата рокля от косми ще бъде включена като декорация на фризьорския салон и негова реклама.

Атлантическият път е признат за един от най-живописните пътища в света. Това е автомобилното трасе с дължина 8,2 км преминаващо по западното крайбрежие на Норвегия и много други острови и островчета. Пътят е победител на конкурса през 2005 г., „Строежи на века“. Той заема водещо място между такива забележителности като крайбрежния път в Северна Ирландия и пътя през Хималаите. Над морските води пътя преминава през дванадесетте ниски мостове. В тихо време в морето, могат да се видят морски лъвове и китове.
По Атлантическия път е организирана екскурзия. В началото екскурзията започва от западните фиорди с посещението на град Кристиансунд и дървената църква Квернес, която е била построена през втората половина на 14 век. Нататък пътя продължава по островите. По пътя има устроени автомобилни джобове, където можеш да си оставиш автомобила и да ловиш риба, от което и да искаш място на моста. Екскурзията завършва в малкото живописно градче Молден, известен като град на розите. В тази местност цъфтят клен, ясен, трепетлика и липа. Градът започва с имотите Меолдегард, в които често е бил Хенрих Ибсен.
През юли тук всяка година се провежда международния Джазов фестивал.
Около Атлантическия път има много красиви места за съзерцание и отдих. Тук можеш да се караш велосипед, да си направиш пешеходни разходки, да се гмурнеш във водата или да си уловиш вкусна риба.
След няколко часа път се достига красивата долина Инердален и планинския път „Стълбата на троловете“. По крайбрежието има множество рибарски общности.
През декември 2009г. е открит част от пътя, която представлява поводен тунел от „Kristiansund“ до „Møre og Romsdal“. Дължината му е 5,7 км и се намира на дълбочина 250 метра. Тази част от пътя се явява  най-дълбокия подводен тунел в света. Тунелът е трябвало да бъде открит за автомобили през 2008г., но заради пробив е открит година по-късно. За преминаване през тази част от пътя се заплаща, а минаването със велосипеди е строго забранено.

Скулпторът Paul Day е добре известен в Европа и особено в родната Британия със своите работи от глина, бронз и смола. За разлика от други скулптори, произведенията му могат да се видят не само в музеи, но и на обществени места. Например, на гарата и на кея Виктория в Лондон. Дали този факт сам по себе си не е признание на таланта му?
Особеностите в творчеството на Paul Day се заключава преди всичко в необичайната визия на перспективите, това най-ясно личи в глинените му скулптори. В работата му “The Nave” е изобразена църква, но у зрителя се създава впечатление, че я гледа отгоре, из под самия купол. Друга скулптора, “The St. Hubert Galleries” е създадена като отражение в слънчеви очила.
В своите скулптори Paul Day не просто развива техниката за моделиране на глина, популярна в Европа през 18 и 19 век и заключаваща се в детайлни изображения на ежедневни сцени от живота, но я довежда до съвършенство. Неговите работи от една страна са съвременни, но от друга са основани на традициите.
През 2001г. Paul Day е спечелил конкурс  за направа на паметник, посветен на 65-годишнината от битката за Британия, най-голямото авиационно сражение през Втората световна война.
Paul Day е роден във Великобритания през 1967 година. Той е учил в училищата по изкуствата в Колчестър и Дарлингтън и е завършил образованието си в Челтнъм. От 1991 г. насам авторът се занимава със скулптура. В момента живее във френско село близо до Дижон.

Не всеки може да участва в конкурс за бързо хранене. Дори експертите не могат да разберат дали това е нещо специфично или въпрос на тренировка.
Ръководителят на катедрата по стомашно-чревна радиология в болницата на Университета в Пенсилвания, Марк Ливайн е изяснил, че стомаха на  “ спортиста“ работи по скоро като раздуващ се балон, а не като свиващ се чувал.
За изследването докторът поканил един от 10-те най-добри в света в състезанията по бързо хранене и мъж, който бил 20 килограма по-тежък и десет сантиметра по-висок от професионалиста.
Между двамата устроили състезание по най-бързо изяждане на ход  док. Лекарят с ренгеноскоп наблюдавал стомасите и на двамата.
Дори когато стомаха е празен стените му се свиват. Перисталтичните съкращения предвижват съдържанието към изходните отверствия, които не са специфични за стомашно-чревния тракт. Оказало се, че при бързоядящия пересталтика на стомаха практически не съществува. Неговият стомах се разширявал и приемал все нови и нови порции, докато неговият съперник се „наял“ само със седем ход дога.
След 19 минути и 36 изядени хот дога лекарят преустановил състезанието. Стомахът на професионалистът заемал практически цялата горна част на корема, но пересталтичните свивания така и не се усилили.
За сега специалистите не могат да обяснят този феномен. Професионалистът казал, че е тренирал своя стомаха си. Той продължавал да яде и след като се е наял и със времето усещането за пълен стомах изчезнало напълно.