Спомнян си лудориите, които довеждаха нашите учители в ярост.

Преди 20 и повече години, учениците нямаха смартфони, таблети, игрови конзоли. От скучните уроци се разнообразяваха с каквото намериха под ръка през междучасията.

Когато учителят не бе в класната стая, любимото занимание на момчетата беше да си направят книжна бомбичка, да я напълнят с вода и да я хвърлят колкото се може по-далече през прозореца.

За тези бомбички подходящ бе обикновен лист от тетрадка. От него правиха оригами, оформено като пъпка на лале. Получената форма надуваха, като духаха в нея през един процеп, който се образуваше отгоре. След това я наливаха с вода и чакаха докато хартията се намокри.

Когато хартията потъмнееше, бомбичката летеше през прозореца върху главите на минаващите.

През април британския интернет магазин бил включил в „Споразумението с потребителя“ клауза за това, че купувачът се съгласява да даде душата си на магазин за неограничено време.
Този магазин продавал конзоли за видео игри и компютърни игри. Собствениците му решили да проверят доколко клиентите четат „Условията“. С условията в договора трябвало да се съгласи всеки, който извършвал покупката.
Магазинът давал възможност на купувачът да премахне точката от договора, с която не бил съгласен, като натисне бутона „Отказ за прехвърляне на душата“.
Според изследването 7500 души са се съгласили да продадат душата си, което представлявало 88 % от общия брой купувачи. Това говори, че много хора не дочитат договорите, които подписват или изобщо не ги четат.