Най-напредналата от всички технологии е дигиталната.
Дигиталната епоха е започнала с революцията в обработката на данни, налагаща се от огромните придизвикателаства по управлението на личния състав през Втората световна война. Данните за всеки войник били вкарвани като неелектронен бинарен код върху компютърни перфокарти за по-нататъшна обработка и индетификация. След войната било изискано трансформация на тази примитивна форма на изчисление в електроните системи, изградени около вакуумни тръби. Всичко това излязло на гражданския пазар благодарение на търговския нюх на Ай Би Ем. Целат била да се подпомогне бизнеса от издаването на фактури до чекове за заплати.
След разработката на транзистора и на силиконовия чип, които позволили намаляването на размерите и цената на компютрите, вълната от технологични открития се фокусирала върху изработването на персонални компютри. Докато огромните стари шкафове във вакуумни тръби се занимавали основно с обработка и анализ на данни, персоналния компютър си постави цел да създаде електронни аналози на неща, които вече съществуват: пишещи машини, огромни чертежи, игри и т.н. Това на свой ред доведе до преносимите компютърни средства и компютърните чипове.
През 90-години двата главни технологични притока, се сляха в една огромна река от информация чрез електронна бинарна форма, която можеше да бъде предавана по вече съществуващите телефонни мрежи. Интернетът, които бе създаден за бързо предаване на информация между системни оператори при воените, бе адаптиран за нуждите на персоналния компютър, като преноса на данни става чрез телефонни кабели с помощта на модеми. Следващото откритие бяха фиброоптичните кабели за предаване на огромни количества бинарни данни, както и на невероятно големи графични файлове.
С настъпването на графичните изображения и данни, поставени за постоянно в уеб сайт, трансформацията на технологиите бе пълна. Светът на контролираната информация на медиите в стил „един с милиони“ доведе до безкрайно размита система от комуникации „милиони с милиони“. А формалното налагано усещане за реалност, осигурено от новините и комуникационните технологии на XX век, се превърна в какафония от реалности.
Така персоналния компютър може не само да изпълни традиционните функции по по-ефективен начин, но стана и комуникационно средство. Така той се превърна в заместител на традиционната поща и телефоните комуникации. Преносимият компютър и аналоговият мобилен телефон донесоха мобилност на определени приложения.
При сливането в персоналния дигитален асистент с възможностите за анализ на данни, достъп до Интернет, гласови и текстови съобщения, плюс синхронизацията с по-големите персонални компютри, ние се сдобихме с моментален глобален достъп до всички данни.
