Даниел Тамет е учен, които страда от аутизъм, но той може да изпълнява зашеметяващи математически операции и да изучава чужд език само за няколко дни. Говори на десетки различни езици, включително румънски, келтски, уелски и исландски, и дори е създал собствен език.
Даниел е роден на 31 януари 1979 г. в Източен Лондон. Като дете той си ударил главата в стената и постоянно плачел. Никой не знаел какво се е случило с него, а лекарите не могли да разберат какво го притеснява.
Един ден, докато си играел с брат си получил епилептичен припадък. Бил прегледан от лекари, които му предписали лекарства. Всеки месец трябвало да ходи в болницата и да дава кръв за анализ.
Родителите му били разтревожени, защото имали дядо, който страдал от епилепсия и от това умрял. Те се страхували, че синът им може да го постигне същата участ. За щастие, лекарствата помогнали и момчето се справило с болестта.
По това време родителите на Даниел открили, че мозъка му не действа, както при другите хора. Един ден брат му решил да се пошегува с него и го накарал да умножи дълга редица от цифри. Момчето закрило очи и след пет секунди казало верният отговор. Братът експериментирал с още няколко редици от цифри, Даниел давал винаги правилния отговор. Родителите му били свидетели на това, но никога не го принуждавали да демонстрира собствените си способности в присъствието на други хора. Те знаели, че той е различен, но искали да има нормален живот.
Мозъкът на Даниел не работи в обичаен режим. Докато другите момчета на неговата възраст тичали да играят, той обичал да седи и да изчислявал броя на листата на някое дърво. В света на числата Даниел винаги се чувствал уютно.
Когато пораснал, открили, че мозъкът му може да прави сложни изчисления, с каквито се справял компютър. Той можел да изчислява кубични корени по-бързо от калкулатор.
През 2004 г. достигнал европейски рекорд за дефиниране на най-отдалеченото число, след десетината запетая на числото Пи.
Учените смятат, че това, което става в главата на Даниел, може да бъде ключ към разгадаването на аутизма.

Електроните устройства за четене на книги за сметка на късите редове на екрана са много по-ефективни за хора с дислекция, отколкото обикновените книги.
Дислекцията се изразява в невъзможността бързо и правилно да бъдат разпознати думите, усвояването на значението и създаване навик за правописа им. При такова нарушение четящият има проблеми с разбирането на текста, недостатъчен речников запас и опит с четенето.
Учени от Harvard – Smithsonian Center за Astrophysics в САЩ сравнили четенето от обикновена книга с това от джобен компютър за 103 ученици с дислекция. Учениците с дефицит на визуално внимание по-добре и по-бързо работят с текст на екрана върху малко устройство, отколкото на хартия.
Електроните редове са помогнали на тези, които имат проблеми с декодирането на фонемите, което е основа за разбиране на прочетеното.
Изследователите смятат, че късите редове с малък брой думи, а не електронните устройства, помагат на четящите да се съсредоточат върху конкретни значения, игнорирайки допълнителните детайли.

През 1912 г., много преди появата на прототипа на съвременния компютър, испанския инженер Леонардо Торес Кеведо конструирал електромеханичен автомат „El Ajedrecista“, който се смята за първата в историята компютърна игра.
Устройството представлявало шахматна дъска, което с помощта на предвижващи от машината електромагнити придвижвало три фигури в ендшпил, цар и топ до матиране на противниковия цар.
Ако е направен незаконен ход от противоположната страна, автоматът веднага сигнализира.
Автоматът не давал мат за минималния брой ходове, но винаги
гарантирал завършването на шахматния ендшпил с матиране на противника.
El Ajedrecista е истински автомат, построен, за да играят шах без човешко ориентиране.

Тази история е започнала на 9 ноември 1979 г. в 9 часа сутринта. Един офицер от ВВС с нисък ранг седнал зад компютъра и свалил обучаваща програма, в която се имитирало пускането на три хиляди съветски ядрени ракети към Америка.
Офицерът не знаел, че този компютър е бил свързан с централния блок на апаратното командване на ПВО. Когато пуснал своята програма, компютри от NORAD до Пентагона започнали да съобщават, че всичките руски бомби са на път към Америка. Офицерите от командването били абсолютно уверени, че ракетите ще пристигнат всеки момент.
Към всяка ракета в Америка били изпратени съобщения за атака и подготовка за старт. Военни самолети започнали да кръжат във въздуха, готови да свалят съветските бомбардировачи. Президентският въздушен команден пункт бил готов за изпращане, но не можел да излети, защото никой не можел да намери Джими Картър.
За щастие командващият NORAD решил още веднъж да провери информацията за реална заплаха от съветска атака, преди да даде зелена светлина и да предизвика Армагедон. Той позвънил на радиолокационните станции и се поинтересувал какво се случва там. Те му докладвали, че няма нищо подозрително и всичко е чисто.

В един сервиз донесли компютър за ремонт. Състоянието му било, меко казано, плачевно. Сякаш някой е издевателствал над него или си е изкарвал яда на „кротката“ машина.

А предисторията била такава.

Мъжът си дошъл от работа. Жената чатила в някоя от социалните мрежи и не приготвила никакво ядене.

И тогава…… компютърът полетял от петия етаж.

Олюлял се…..изгубил не само формата, но и възможностите си.

Кажете ми! Каква е вината на машината, когато човек не може да контролира „страстите си“?