Славата на Росини била толкова голяма, че съгражданите му решили да му поставят паметник приживе.
Магистратът на италианския град Пезаро изпратил делегация, която трябвало да уведоми композитора за решението на съвета, а именно, че на централният площад ще се издигне негова бронзова статуя.
Росини попитал:
– Колко ще струва тази статуя?
– Двадесет хиляди паунда – казали делегатите.
– Господа, по-добре дайте парите на мен. Уверявам ви, че за същата сума ще стоя на пиедестала на паметника по собствено желание.

Цигуларят Феликс Радикати след като се запознал с ръкопис на квартет на Бетховен, казал с присмех на композитора:

– Маестро, надявам се, че не считате това свое произведение за музика?
Бетховен снизходително се усмихнал и казал:

– О, напротив! Просто тя не е написана за вас, а за по-следващите…