Густав Цандер е шведски физиолог.

Той е разработил система за механотерапия.

Това е специална лечебна гимнастика, с помощта, на която той е лекувал своите пациенти.

През 1883 г. Густав Цандер е създал компания за производство на спортно оборудване за лечебна гимнастика.

Някои от уредите му, според мен, наподобават средновековни инструменти за мъчения.

Една млада християнка попитала по възрасте във вярата човек:

– Може ли християнин да посещава места, където хората се веселят?

– Може, – казал той, – само, че няма да излезе от там, такъв, какъвто е влязъл.

– Как така? – изненадала се девойката.

– Това е все едно с бяла рокля да влезеш във въглищна мина. Роклята ти ще бъде ли бяла, когато излезеш оттам?

– Разбрах какво искате да кажете, благодаря ви, – казала девойката.

Измита с кръвта на Исус Христос човешката душата е много впечатлителна, затова местата за развлечение, лошите компании, недобрите филми и книги винаги остават своя отпечатък върху нея.

Не е беда, че християнина е лишен от всичко това. Общото умствено и морално ниво от това няма да паднат, а ще останат такива каквито са били, но душата ще се запази чиста.

Душата на всички Божии създания е върховно творение. Няма нищо по-ценно от душата. Както женихът е за невястата, така е Христос за християнската душа. Както невястата се обрича, така и човешката душа чрез вяра се обрича на Христос.

Невястата остава своя дом и родителите си и се прилепва към своя жених, така както християнската душа се обрича на Христос.

Цеността на душата не се определя от способността ѝ да се издига на високо, а да бъде на разположение винаги. Душата е като диамант и се цени по чистотата ѝ.

Разрабитчици на холандска фирма предложили използването на рециклирани пластмасови бутилки за изграждане на пътища. Според изобретателите, материалът може да бъде лесно отстранен и заменен, както елементи на Lego.

Проектът е наречен PlasticRoad и е реализиран в Ротердам. Това е първият град в света, който е получил пластмасов път.

Представители на строителна фирма VolkerWessels са заявили, че повърхността на пътя ще изисква по-малко поддръжка в сравнение с традиционните асфалтови настилки и могат да издържат на по-екстремни температури – от -40 ° C до 80 °. В допълнение, тези пътища ще се изграждат много по-бързо, само за няколко седмици, а не месеца.

Освен това използването на рециклирани бутилки е много по екологично от асфалта, който е отговорен за 1.6 милиона тона емисии на CO2 за година в световен мащаб.

Въпреки че проектът е в идейна фаза, компанията твърди, че те са готови да сложат първите пластмасови пътища в рамките на следващите три години.

Всеки от нас прекарва в тоалетната известно време. Може би вие се отнасяте към хората, които използват това време, за да прочетат нещо, въпреки неодобрението на членовете на вашето семейство.

Тоалетната е една в дома и ако някой я използва и за „читалня“, това вече е проблем.

А какво се чете в тоалетната? Каквото попадне под ръка: старо списание или вестник, а може би някое криминале или се разгадават кръстословици.

Идеята да се напечата нещо на тоалетната хартия не е нова.

Тоалетната хартия е изработена от Джозеф Гейти през 1857 г., за да знае народът кой е благодетелят въвел това нововъведение, Джозеф напечатал името си на всеки лист тоалетна хартия.

През 20 век отново се повдигнал въпроса: Какво полезно нещо може да се напечата на тоалетната хартия?

Една немска компания, пуснала тоалетна хартия, на която били напечатани произведения на немски класици. Тъй като едно руло не било достатъчно да се напечата една книга, от компанията се ограничили само до стихове и малки по обем книги.

Такава „интелектуална тоалетна хартия“ се продавала предимно в книжарниците.