Преди близо век и половина в големите градове са си светели с лоени свещи или за целта са използвали чиния или чаша с масло. Светлината от тях била слаба, а и се отделяли много сажди.
Когато англичанинът Фредерик Уинзър предложил да се използва газа, образуващ се при нагряване на въглищата без достъп на въздух, му се присмели и го срещали с градушка от подигравки.
Собствениците на фабриката за свещи се страхували, че ще загубят своите печалби и за това обявили изобретателят за луд.
За него пишели сатира, подигравателни стихове и забавни песнички.
„Един луд, – писал тогава английският писател Уолтър Скот, – предлага да осветим Лондон и с какво си мислите? Представете си – с дим“.
Насмешките не спрели изобретателят и Уинзър упорито доказал навсякъде, че той е прав.
И ето през 1807 г. светлината на газовите фенери за първи път осветили улиците на Лондон. Скоро те почнали да се появяват и в други градове на Европа, а по-късно и в Америка.
Коминът на газовия завод в Съединените щати запушил през 1816г. в град Балтимор. Четири години по-късно, газовите фенери със светлината си залели Париж.
През 1826 г. бил пуснат газовия завод в Берлин, а през 1835 г. в Петербург.

Помните ли историята за Питър Пан, който упорито не искаше да стане голям? Как избяга от дома си през комина и отлетя в Кенсинтонските градини?

Такива има и сред нас възрастните, които не могат да си представят живота без пътешествия, За това измислят различни начини не само да видят света, но и да го удивят.

Фотографът Тод Сили скоро се е присъединил към американските пътуващи артисти, покоряващи Европа на необичаен сал и вече е успял да събере внушително количество фотографии от това пътуване.

Този проект е наречен „Плаващият град Серинисима“. Това име не е избрано случайно. Буквално „серинисима“ означава „знаменит“. Именно така звучи тържественото наименование на Венецианската република, където са се отправили пътуващи артисти от Ню Йорк.

Идеята за това мероприятие е на художничката, известна като Swoon. За нея това не е първата експедиция до бреговете на Венеция.

Тази година са се събрали ентусиасти на три сала: „Алиса“, „Мария“ и „Old Hickory“. Тези необикновени плавателни средства са направени от всякакви боклуци, за това изглеждат много забавно.

Swoon подчертава, че за истинския художник е важно да получи вдъхновение от пътешествието, а също и да се заредят позитивно от хората, които видят „плаващия град“.

Групата ентусиасти не само плава по реки и канали, но устройва концерти, представления, куклени театри и всякакви изложби, които намират жив отклик у хората.

По-рано художничката е организирала пътуване на „боклучената“ флотилия по река Мисисипи и Хъдсън, сега тя е в Словения и Венеция. По късно групата планира да замине за Орегон.

Тод Сили възнамерява да ги съпровожда и занапред, и да зарадва любителите на фото изкуството с нови снимки от серията „Плуващите градове на Серинисима“.

Първите безжични телефони са били големи и са имали ограничен радиус на действие.
Александър Бел е експериментирал с безжични телефони още през 1880г., но те били забравени. За тях си спомнили чак през втората половина на 20 век.
Въпреки това, през 1920 г. един американски изобретател е създал и използвал успешно далечния предшественик на сегашните мобилни телефони.  Макфарлейн конструирал антена от три части в комина, която му позволявала да използва телефон, без да излиза от автомобила. За разлика от повечето безжични „телефони“ на времето този можел да приема и изпраща сигнал, както модерен мобилен телефон. Той е работел на разстояние 457 метра.
Други изобретатели също са експериментирали с идеята за мобилните комуникации. Така и в този клип от архивите на британската фирма Pathe, от 1922 г., две жени говорят по телефона на улицата в Ню Йорк, включвайки се към пожарния кран.

Девет годишно момиче опитало да възпроизведе действията на добрия старец, който слиза през комина в празничната нощ и оставя подаръците под елхата.
Тя се покачила на покрива по една стълба, стигнала успешно до комина и се опитала да се спусне по него. Почти се добрала до камината, но запънала в един тесен участък.
Семейството й я чуло да крещи. Извикали пожарникарите, които я измъкнали от комина. Хубавото е, че момичето се е отървало само с една две драскотини.
Извод: Не повтаряйте действията на други особено, когато не сте съвсем сигурни какъв ще е изхода.