Малко чернокожо момче гледало на един панаир как продавач на балони ги надувал и продавал. Очевидно е бил добър търговец. Той пускал свободно червен балон в небето, за да привлече тълпата от потенциални малки купувачи.
След това пуснал син балон, жълт, бял. Те се издигали високо в небето, а след това се губели от погледа. Малкото чернокожо момченце дълго разглеждло един черен балон и боязливо попитало продавача.
– Чичко, ако вие пуснете черния балон в небето, той ще излети ли така високо, както другите.
Продавачът се засмял. Той отрязал връвчицата, която държала балона за количката и той се понесал високо в небето.
– Работата не е в цвета, синко. Балонът се издига високо, благодарение на това, което се намира вътре в него.

Тя роди отново и донесе новороденото у дома. От време на време излизаше, буташе количката, разхождайки децата, а ръцете и скута ѝ бяха винаги заети.

Живота ѝ по това време беше само допир. По цял ден вземаше чинии или съдове, които трябваше да измие и прибере. Ръцете ѝ нежно докосваха главите на децата хлъзгави от шампоана във ваната. С много любов галеше лицата им и почистваше акото по задничетата им. Смело вдигаше тежкото мокро пране…..

Понякога присядаше за десетина минути, докато децата си играеха. А когато някое от тях паднеше, изчистваше калта, почистваше раната, а на ожуленото място лепваше пластир. Обърсваше мократа буза, по която още се стичаха малки сълзици, връзваше развързалата се връзка на обувката и нежно притискаше към себе си малкото телце, което успокоено от допира ѝ, спираше да хлипа.

Когато той се прибираше от работа след дългите часове работа, тя докосваше буйните му кичури коса, едва наболата брадичка и грапавите му изморени ръце. Наблюдаваше го как вдига високо децата над главата си, как грубото му лице се отърква о нежните им личица и издаваше радостен вик и писък заедно с малките, като съпровождаше всичко това с пляскане на ръцете си.

Ако не беше много изтощен от работа, той я докосваше. В този свят на допира, подвижното пространство между двамата се затваряше в ласка, водеща до привичното освобождение.

Всички около нея я ближеха, дъвчеха, целуваха, дърпаха и разсипваха върху нея какво ли не: сок, мляко, урина, мръсна вода, ……

Тя не спираше да мие и пере цели планини от дрехи. Сменяше чаршафите и лигавниците. Търкаше и бърше телата им.

Иска и се да бъде чиста, да ги почисти и тях, но в мига преди да събере сили, да изпере и измие всичко, веднага следва нова проява на „доброта“, която я потопяваше отново…..

Това беше наистина подтискащо. Блъснато бебе в количка . Открадната кола. Избягал от местопроизшествието шофьор. Полицията го залови чак на 100 километра от мястото произшествието..

Бебето беше откарано в интензивното в критично състояние и не се знаеше дали ще оживее. Родителите не бяха разгневени, а сломени от мъка. Те само стискаха ръцете си пред входа на отделението и хапеха безпомощно устни.

И като си помисли човек какви хора има само. След като мине всичко той ще продължи да си живее все едно нищо не е станало. А момиченцето беше само на осем месеца. Утре може и да го няма.

– Такъв човек трябва да го затворят до края на живота му. Да го заключат и да захвърлят ключ някъде, – мърмореше един от санитарите.

Умиращо бебе, колко много мъка и стрес.

Лекарят излезе спокоен и усмихнат:

– Да, – каза той, – детето ще се оправи и ще живее. Влезте да видите колко е жизнерадостно. Усмихва се на всички.

Детето им ще живее. Родителите бяха развълнувани. В очите им образите се размазаха от нахлулите  там сълзи.

В гората на Сенеския район са цъфнали кокичета. За това е разказала местната жителка Елена Белская, която работи като пощальон на пощенска станция „Богданово“.
Елена е станала случаен свидетел на почти пред новогодишното чудо. Тя е отивала за дърва в гората, когато е забелязала кокичетата.
На количката и се счупило колелото и тя се навела да го оправи. Тогава забелязала под храста цъфналите кокичета. Едва ли е щяла да ги забележи, ако не се е била навела, тъй като всичко било покрито със сняг и се белеело наоколо.
Днес цветята, както и преди радват очите. Порадвайте им се и вие. Вижте колко са красиви и свежи на снимката. Някои от тях тепърва ще отворят венчелишчетата си, въпреки всички закони на природата.

Здравословните проблеми на хирурга Тед Рамел започнали след като му открили доброкачествен тумор на гръбначния стълб.  В рамките на една година той е бил под зоркото око на експерти, но дори и това не помогнало да се спре разрушаването на тумора. След спешна операция, той осъзна, че долната част на тялото му е останала парализирана, но този факт не го спрял и той скоро се върнал на работа.
Парализата била шокираща за него, до тогава цялото си време посвещавал на любимата си работа. Оказало се, че животът му е унищожен, а за плановете си в бъдеще трябвало да забрави. Но скоро след това Рамел решил, че ще направи всичко възможно, за да се върне на работа до операционната маса.
Първите стъпки към това станали ежедневните му тренировки и общението със семейството му, което го отдалечавало от депресията.
След дълги и изморителни тренировки Тед решил да отиде в операционната. Но се появил друг проблем. За да прави операции тялото му трябвало да бъде във вертикално положение, а инвалидната количка не позволявала това.
В наше време има голям набор от помощни технологии за хора с увреждания. Един от тях решил проблема на Тед. Количка с вертикализатор като FS 129 позволява на човек да бъде не само в седнало положение, но също така и във вертикално.
Сега Тед може практически да извършва всички привични за него операции. Чувства се по-свободен независимо от инвалидността си. Много бързо станало ясно, че са се запазили неговите умения и той е оперирал пациенти с патологии на коляното, лакътя и глезена.