Един моряк претърпял корабокрушение и успял да доплува до безлюден остров. Събрал някои полезни неща, които били изхвърлени на брега заедно с останките от кораба и си направил колиба, а в гората намерил храна.

Веднъж задухал силен вятър. Завалял дъжд. Мощна светкавица раздрала небето. Ударила мълния. Когато морякът прибягал до колибата си видял огромен стълб от дим, който се издигал от това място. Стихията разрушила и последната му надежда.

Изведнъж вдигнал глава и погледнал морето. Видял платната на приближаващ се кораб, двама моряка сваляли лодка в морето и с нея се отправили към острова.

Когато дошли до него, той ги попитал:

– Как ме намерихте?

– Ние видяхме огъня, който си запалил и за това ти се притекохме на помощ.

Изгорелият дом, последната надежда на корабокрушенеца, спомогнал за неговото спасение.

На брега на морето стояла самотна къщичка. Там живеела една бедна вдовица. Брегът под къщичката бил скалист и стръмен. Това място било много опасно за всички плаващи в морето. Много пъти бедната жена наблюдавала със ужас, как рибарски лодки се борят с вълните. Чувала и виковете на умиращите хора.
Една бурна нощ, когато вятърът виел злокобно в комина, жената не могла да заспи. Тя си мислила за хората, които умирали в тази ужасна нощ, близо до брега, до нейната колиба.
Изведнъж я споходило щастливо хрумване. Нейния дом стоял доста високо, а прозорецът ѝ гледал към морето. Тя си помислила, че ако постави лампата на прозореца ще предупреди всички в морето за опасната близост на брега. Така и направила. Оттогава през всяка бурна нощ нейната лампа горяла на прозореца и много хора се спасили, благодарение на тази светлина.
Всички добри неща трябва да вършим на време и на място. Ако някой се нуждае от помощ помогни му. Обидят ли те – прости…..
Добрите дела са израз на добри чувства. Те говорят много повече от думите. Думите назидават, а делата убеждават.