Флес Ренар, френски драматург, написал комедията „Хляб наш насъщен“, която имала голям успех.

Няколко дена по-късно той срещнал своя колега, писателя Питър Вебер. Вебер завиждал на Ренар и иронично го запитал:

– Ренар, добре ли изпече „насъщния хляб“?

– Благодаря, – отговорил той, – много добре, но ми се струва, че ти май още не си го усвоил?

Той действително не бил го усвоил. Вебер бил раздразнен от това, че приятелят му има такъв голям успех.

Да, хората завиждат един на друг. Завистта създава дискомфорт, поради благополучието и успеха на друг човек.

От завист Каин убил Авел, Исав искаше да си отмъсти на Яков, Саул гони Давид, безброй злини са се случвали в света поради завист.

Завистта и омразата ослепяват разума, помрачават душата, обременяват съвестта, натъжават Бога и развеселяват бесовете.

Бъдете любезни и смирени. Не завиждайте на никого, защото никой не може да има нещо и не може да направи нещо, ако Бог не му е дал.

Старейшините и обредни празници намаляват нивото на насилие сред папуасите.
Американски антрополог Полин Виснер от Университета на Юта, заедно си колега Нитце Pupu от Нова Гвинея е показал, че папуасите са в състояние да спрат кървавите войни, ако се обърнат към старейшината и в ритуала пият Coca-Cola.
Виснер повече от 30 години е изследвал обичаите на корените жители на провинция Анг. Тя има население около 400-500 хиляди човека. Папуасите от тази провинция са разделени в кланове по 350-1000 човека, който се оформят като политически обединения. Те периодично водат войни помежду си.
До 1990 г. в конфликтите са използвали лъкове и стрели, тъй като използването на огнестрелно оръжие било забранено от старейшините. Броя на жертвите при сблъсъка на клановете бил не повече от четирима души. Но след това властта в района завзели търговците на оръжия, което подронило авторитета на старейшините.
Папуасите започва да водят кървави войни, в които широко се използвало огнестрелно оръжия. В резултат на това, средният брой на жертвите в конфликтите между клановете достигнал 18 човека.
През последните 20 години били убити близо 5000души, а в сблъсъците участвали предимно млади хора.
Най накрая 2000-то население уставило конфликтите и отново се обърнало към старейшините. Те въстановили традиционните си ритуали. Нарушителят заглаждал вината си като давал нещо на пострадалия. За да се избегне войната, предизвикана от убит човек, достатъчно било да се дадат 26 заклани свине.