Мъгла. Той се втренчи напрегнато. На сантиметри пред колата пътят изчезваше в кълбяща се стена от влажни сиви облаци.
– Нищо не виждам, –  каза той накрая.
– Винаги има какво да се види, стига да знаеш как да гледаш – отбеляза старецът до него. – Погледни от двете страни на пътя, виждаш ли как мъглата се вие на кълбета? А сега погледни право напред и виж как се движи там.
Той присви очи, взирайки се през стъклото, и изведнъж забеляза нещо странно.
– Изглежда, че пред нас се движи по-бързо, отколкото отстрани.
– Топлината, която се излъчва от пътя, кара мъглата да се движи – каза старецът. — А от почвата и камъните не излиза топлина, затова мъглата там е неподвижна.
– Значи така успяваш да задържиш колата върху пътя. — Той кимна впечатлен.
Старецът се усмихна:
– Е, също така и с помощта на бялата линия по средата.

Той направо откачи след като си купи тази кола. Дълго пести пари за това парче желязо. Отказа се от всичко, престана да говори.
Цял месец я избира. Ту цветът не е този, ту не му пасва размера или предницата е низка. Другите му се присмиват:
– Като жена я измерваш и опипваш навсякъде. Да не си решил да се жениш за нея?
Те го подиграват, а аз със този луд човек трябва да живея.
Нощно време очи не затваря, все гледа да не би някой да му вземе тази красавица. С какви ли имена не я нарича:
– Сладка моя, лястовичката ми, мъничката ми, ….
Като го слушаш ти става противно. Когато мина край нея непременно ще я изритам.
Какво да ви говоря изобщо, за мен мъжът ми забрави нацяло. До мен е, но не е на себе си.
Сутрин първата му работа е да излезе, да обиколи ненагледната си и с парцал да попие росата по нея.
Сяда в колата, целува волана и опиянен мълви:
– Благодаря, ти мила, за всичко!
Направо очовечава машината. С този поглед….. нищо чудно да оживее.
Една вечер се връщам от работа, гледам го щура се край „лястовичката“ си и мърмори под носа си:
– Сега ще ти измия крачетата. Отзад с восък ще ти натрия. Очичките ти ще намажа със специално средство.
Така нежно ѝ говори и се върти край нея, сякаш е любимата му….
Е, по-добре с кола да ми изневерява, отколкото с някоя друга жена!

Мухтар е много зле. Той се бори със смъртта.
Едно момиченце го намери навръх Нова година на пътя. Беше го прегазила кола.Беше подгизнало в  голяма локва кръв.
Откараха го в клиниката и започна борбата за живота му.
На другия ден се намери стопанина му, но той се отказа от него. Мухтар така и не разбра защо го предадоха….
Да бяхте видели само очите му…И най-лошото е, че той не иска да живее…
Ветеринарният лекар дава 5-7 % шансове да оживее.
Детето, което го е намери плаче, прегръща го и се моли да оживее…
Момиченцето е готово на всичко, то се бори за живота на отхвърления „приятел“ на човека..
Той трябва да живее…..

В Китай хората са станали свидетели как куче изпитва към друго куче почти човешки чувства.
Кола на пътя блъснала малка червена бяла кучка, а партньора й стоял до нея шест часа, независимо от натовареното движение.
Кучето облизвало кучката по носа и муцуната, като се е опитвало да я върне в съзнание.
То тичало наоколо и побутвало главата й, сякаш казвало: „Ставай, ставай“, а след това много пъти облизало муцуната й. След това то се уморило и легнало близо до немърдащото тяло, без да обръща внимание на бясно препускащите край него автомобили.
Касапинът Ксяо Ву на местния магазин е казал, че това е много трогателно. Той твърди, че видял как текли сълзи по муцуната на кучето, когато се опитвало да съживи партньорката си. Ксяо Ву отдавна хранел кучето , но преди една седмица то довело и своята приятелка.
По- късно преместили от пътя убитото куче, а другото продължало да лежи до него, докато почистващите трупове не взели окончателно трупа.

Срещу чуждестранен дипломат, проникнал в чужд дом, не било повдигнато никакво обвинение.за престъпление. Той ударил с колата си оградата, отворил вратата с крак, събрал всички скъпоцености в една торба и ударил стопанина със кана по главата.
На пияният генерален консул сложили белезници, но после го пуснали, защото пострадалия решил да не го съди. Дипломатът можел да бъде наказан за хулиганство, но от това го защитавал международния закон за дипломатически имунитет.
Всички, които са приели Христос като спасител имат имунитет, но от друг вид. Той не ни защитава от светските съдилища, но ни защитава от осъждението съдния ден. Нашият грах има последствия, но не ни лишава от правото да попаднем на небето.
Как ще реагирате на такова снисхождение? Трябва ли да считаме прошката в името на Христос за индулгенция в егоистичния си живот?
Ако вярваме това, което се говори за робството на греха, ако се грижим за тялото и ума си, ако мислим за другите, ако мислим как той е страдал за нас, то не.
Имунитет, което ни дава Христос е даден с една единствена цел: да се покаже колко много Бог ни обича, и да ни обясни, че трябва да живеем за Него и чрез Него.