Един млад мъж катастрофирал сериозно. Колата му излятяла от пътя и се претърколила няколко пъти и след това започнала да потъва в блато.
Мъжът се измъкнал от колата и успял да стигне до града.
Поради преживяния шок, той не усетил болка, даже не можел да си представи колко сериозно е наранен.
По-късно той казал, че единствената мисъл, която го държала била: „Утре е сватбата“.
Когато пристигнал в болницата, се оказало, че има счупен прешлен и лекаря му забранил да стзва от леглото.
Този вариант не устройвал младия човек и той намерил изход……
Това е изава на силна воля!

Албанският президент Ахмет Зог, бившият цар на страната за периода 1928-1939, оцеляла след повече от 50 опита за убийство.
През 1931 г. се опитали да го убият около виенския театър, когато царят седял в една кола. Зог извадил пистолета си и стрелял срещу нападателите. Това го спасило, защото след изстрела убийците избягали.
Това е единственият път в съвременната история, когато официалният държавен глава лично стрелял по хора, които се опитват да го убият.

Представете си много привлекателна блондинка. Тази нощ тя прекара при свои приятели и реши преди да отиде на работа, да се прибере, за да се преоблече.
Беше ранно утро, отвратително дъждовно време. Тя трудно намери кола. Зад волана седеше красив млад мъж.
Шофьорът се оказа много добър, даже пари не й взе. Девойката поиска някак да му благодари и с очарователна усмивка му каза:
– Мога ли да ви почерпя едно кафе?
Мъжът се изненада. Нещо се стрелна в ума му… и каза:
– Разбира се, не отказвам.
Тя мило му се усмихна. Отвориа чантичката си и извади няколко пакетчета разтворимо кафе. Протегна ръка и ги предложи на шофьора преди да излезе от колата.
Тя така и не разбра, защо така бързо се измени лицето на мъжа….

Вечерта отново седяхме на хълма. Той отново ме държеше за ръката и ме попита:
– Какво значи „Така съм решила“?
Въздъхнах, отпих глътка вино и реших. Ще му разкажа. Така или иначе случайните отношения не водят до никъде. Така.. само истината…
– През последните седем години в семейният си живот за всичко вземах решение сама. Съпругът ми напредваше в научната кариера. Когато се готвеше за магистърска степен, работех на две места, от учен преподавател каква прехрана можеш да очакваш? За тържеството по случай защитата на дисертацията му, взех кредит. После той се зае да получи докторска степен и аз трябваше да почакам с раждането на дете. Когато се занимаваше с работата си, аз трябваше да се преборя с различни проблеми: да не си купувам кожено палто, кола, да не ходя на почивка, да не допускам да го притеснява звъненето на аспиранти и студенти….
В края на краищата, той защити своя докторат, получи желаното професорско звание и за първи път реши да вземе самостоятелно решение. Да зачертае всичко, което му напомня за трудностите на неговото изкачване…..Така зачеркна и мен. И аз се съгласих с него.
Той дълго мълча. Прасковите и виното на масата останаха непокътнати. Не знаех за какво мисли. Проклинах се за това пътуване. И какво се оказва, седя в красива рокля на стола с „вкусен кебап и коняк“ на масата. Курортна романтика…..
Той стана и ми протегна ръка:
– Хайде, сега няма да вземаш никакво решение. Просто ми се довери…..

Тук шофьорите често минават, за да си поръчат по едно кафе и нещо за похапване.
Към прозорчето приближава стара кола и една жена, която е спирала много пъти тук, си поръчва своето обичайно кафе. Докато си разменя любезности с продавачката, жената забелязва колата, която е след нея. Жена е в добро настроение и казва на продавачката:
– Плащам и кафето на шофьора в следващата кола.
Продавачката повдигна рамене и си мисли: „Навярно са познати“. Жената си тръгна.
На другия ден същата жена, както винаги приближи прозорчето.
– Знаете ли, мисля, че вчера е станала грешка. Човекът, на когото платихте кафето не ви познава, – каза продавачката.
Жената изобщо не се смути и каза:
– Така и трябва да бъде.
Тогава продавачката й разказа какво се е случило вчера:
– Казах на момчето, че сте платили за кафето му. Тогава той поиска да плати кафето за следващата кола. На водачът на следващата кола обясних как стоят нещата и той направи същото. Това се случи 21 пъти. Впечатлена съм!
21 коли, 21 кафе и 21 добре изненадани хора. Добротата е заразителна. Ако сте изненадани от добрината на другите хора, вие се стараете да направите добро на някой човек, независимо дали го познавате или не.
Ако сте успели да стане първопричината или просто звено във веригата на добротата, светът поне малко ще стане по-добър.