Вечер. Пиков час. Без да бързам, карам. Заел съм средната лента, не бързам. Гледам в огледалото ме следва черна кола.
Какво прави този? Притиска ме в крайната лява лента. Изравни се с мен. Изглежда на не повече от 30 години. Все повече ме притиска, но аз не намалявам скоростта и се държа на разстояние от него.
Застига ме, прави няколко криволичещи движения, бибитка ми, но аз не му обръщам внимание.
Виждам как размахва ръце, отваря предното си стъкло и вика:
– Спри!
Стигнахме до място, където беше по-свободно и можеше да ме задмине. Изведнъж спре пред мен и слезе от колата. Аз също спрях и слязох. Той отвори багажника си и ми подаде номер на кола, който приличаше на моя.
– Изтърва го. Прикрепи го по-здраво. Без него могат да те глобят доста солено.
Връчи ми задния номер на колата, който наскоро бе паднал. Усмихна ми се, качи се в колата си и потегли.
Стоях объркан, като си спомних жеста, който му бях показал по време на задръстването.

Един млад мъж катастрофирал сериозно. Колата му излятяла от пътя и се претърколила няколко пъти и след това започнала да потъва в блато.
Мъжът се измъкнал от колата и успял да стигне до града.
Поради преживяния шок, той не усетил болка, даже не можел да си представи колко сериозно е наранен.
По-късно той казал, че единствената мисъл, която го държала била: „Утре е сватбата“.
Когато пристигнал в болницата, се оказало, че има счупен прешлен и лекаря му забранил да стзва от леглото.
Този вариант не устройвал младия човек и той намерил изход……
Това е изава на силна воля!

Албанският президент Ахмет Зог, бившият цар на страната за периода 1928-1939, оцеляла след повече от 50 опита за убийство.
През 1931 г. се опитали да го убият около виенския театър, когато царят седял в една кола. Зог извадил пистолета си и стрелял срещу нападателите. Това го спасило, защото след изстрела убийците избягали.
Това е единственият път в съвременната история, когато официалният държавен глава лично стрелял по хора, които се опитват да го убият.

Представете си много привлекателна блондинка. Тази нощ тя прекара при свои приятели и реши преди да отиде на работа, да се прибере, за да се преоблече.
Беше ранно утро, отвратително дъждовно време. Тя трудно намери кола. Зад волана седеше красив млад мъж.
Шофьорът се оказа много добър, даже пари не й взе. Девойката поиска някак да му благодари и с очарователна усмивка му каза:
– Мога ли да ви почерпя едно кафе?
Мъжът се изненада. Нещо се стрелна в ума му… и каза:
– Разбира се, не отказвам.
Тя мило му се усмихна. Отвориа чантичката си и извади няколко пакетчета разтворимо кафе. Протегна ръка и ги предложи на шофьора преди да излезе от колата.
Тя така и не разбра, защо така бързо се измени лицето на мъжа….

Вечерта отново седяхме на хълма. Той отново ме държеше за ръката и ме попита:
– Какво значи „Така съм решила“?
Въздъхнах, отпих глътка вино и реших. Ще му разкажа. Така или иначе случайните отношения не водят до никъде. Така.. само истината…
– През последните седем години в семейният си живот за всичко вземах решение сама. Съпругът ми напредваше в научната кариера. Когато се готвеше за магистърска степен, работех на две места, от учен преподавател каква прехрана можеш да очакваш? За тържеството по случай защитата на дисертацията му, взех кредит. После той се зае да получи докторска степен и аз трябваше да почакам с раждането на дете. Когато се занимаваше с работата си, аз трябваше да се преборя с различни проблеми: да не си купувам кожено палто, кола, да не ходя на почивка, да не допускам да го притеснява звъненето на аспиранти и студенти….
В края на краищата, той защити своя докторат, получи желаното професорско звание и за първи път реши да вземе самостоятелно решение. Да зачертае всичко, което му напомня за трудностите на неговото изкачване…..Така зачеркна и мен. И аз се съгласих с него.
Той дълго мълча. Прасковите и виното на масата останаха непокътнати. Не знаех за какво мисли. Проклинах се за това пътуване. И какво се оказва, седя в красива рокля на стола с „вкусен кебап и коняк“ на масата. Курортна романтика…..
Той стана и ми протегна ръка:
– Хайде, сега няма да вземаш никакво решение. Просто ми се довери…..