Конструкторът Максим Жаворонский уверява, че няма значение колко лошо кара шофьора колата или колко труднопроходим е пътя, напитката в чашата поставена на тази стойка няма да се разплиска.
Нововъведението е модулен блок, в който са поставени две „плаващи“ поставки за чаши.
При разклащане или остри завои, те повтарят накланянето и рязкото движение на автомобила и течността не се разплисква.
Ако шофьорът пие от бутилка, поставките за чаши се премахват и бутилката може плътно да заеме отвора образуван в блока.

Един шофьор пристигнал в странен град, където на всяко кръстовище висели десетки светофари. И най-странното било, че те не работили съгласувано.
Въпреки това, жителите на този град по някакъв начин карали колите си без да се сблъскат.
Объркан, шофьорът спрял встрани от пътя, без да знае как да върви по-нататък.
Забелязал един минувач и го попитал през прозореца на колата си.
– Кажете ми, защо имате толкова много светофари на кръстовищата?
– Чухме, че това е много нужно нещо и затова окачихме от тях повече навсякъде, – казал минувачът.
– А как се ориентирате по сигнал им?
– Шофьорите тук не се съобразяват със светофарите, те се обясняват чрез знаци.
– А какъв знак използват най-често тук? – попитал изненадан шофьорът.
– Въртят пръст по слепоочието си, – засмял се минувачът.

Изолда Извицкая разказвала, че по време на снимките на комедията „Към Черно море“, тя е осъзнала колко е важна физическата подготовка на актьора и че е важно да си в състояние да контролираш тялото си, за да бъдеш винаги във форма.
Филмът има такъв епизод, където Ирина-Извицкая закъснява за занятията в училище по шофиране.
Сцената трябвало да се снима два пъти. На първото снимане било установено, че актрисата не умее да бяга. Тя безнадеждно изостанала зад съпътстващата я колата с камерата.
Няколко седмици по-късно, при второ снимане, било установено, че скоростта, с която се движит операторът в колата е твърде малък за Извикцкая. Тя изпреварила превозното средство и била много по-напред от него.
За това ѝ помогнала усилената тренировка на стадиона.

В класната стая децата  притаили дъх, внимателно следят учителката си. Тя им се усмихва дружелюбно и ги пита:
– Какви искате да станете, когато пораснете?
Един иска да стане пилот, друг лекар, трети шофьор, ….. всяко дете споделя своята мечта.
Идва ред и на Димитър. Той гордо се изправя и казва:
– Аз искам да стана глупак.
Учителката изумено го пита:
– Но …. защо?
Момчето весело се усмихва и с настървение обяснява:
– Когато се разхождаме с татко, той постоянно повтаря: „Погледни този глупак, каква кола има само…. А я погледни този глупак, какъв дворец си е построил ….“

Женската е ранена и е в много тежко състояние. Удари я кола и тя  падна близо до пътя.
Мъжкият ѝ носи храна. Грижи се  за нея с любов и състрадание.
Донася храна отново и отново, но веднъж я намери мъртва.
Отказвайки да разбере, какво е станало, той се опита отново да я раздвижи…..
Сломен от това, че любимата му е умряла и никога няма да бъде с него, той надава страхотен писък със всичка сила.
Безсилен да направи каквото и да е, стои до нея, смазан от нейната смърт…
Разбирайки накрая, че тя е умряла и повече няма да я види, не се отдалечава от нея потънал в скръб и печал.
Това не е измислена история, а истинска. Появила се по страниците на френски вестници със снимки на фотограф, трогнат от случая.
А много си мислят, че птиците нямат разум и чувства…..