Една млада жена се прибирала от работа. Без да иска задрала калника на колата в бронята на друга кола.
През сълзи започнала да обяснява на другия шофьор участник в произшествието:
– Това е нова кола. Купихме я преди няколко дни. Сега какво ще кажа на мъжа си?
Шофьорът на другата кола ѝ съчувствал, но казал:
– Трябва да обменим номерата на колите и номерата на свидетелствата ни за шофиране.
Когато младата жена извадила големия кафяв плик с документите, изпаднал един лист хартия.
На него с уверен мъжки почерк били написани няколко думи: „В случай на пътно-транспортно произшествие … помни, мила, аз обичам теб, а не колата“.

Технологията използва екрани, поставени пред всяко превозно средство, на които се показва изображение, получено с външни камери, които могат да увеличат площта на видимост.
Чрез тази технология ще видите велосипедисти, пешеходци и други превозни средства около колата си. Когато водачът обърне глава, системата автоматично се измества на наляво или надясно.
Когато системата е свързана към мрежата, технологията има възможност да показва информация за броят на места за паркиране или цените на бензиностанции.
Технологията улеснява движението по планински и неравен терен. Чрез нея водачът може да видите не само терена напред, а и да следите позицията на предните колела.
Jaguar Land Rover разработва и „Follow-Me Ghost Car Navigation“, който  проектира изображението на движещо се отпред превозно средство, действа като навигационен ориентир.
Прозрачна технология ще бъде полезна в градска среда. Ще се движите по улиците на града без стрес, предизвикан от гледането на знаците или когато се разсейвате за търсенето на място за паркиране.

Въпреки лошото време Катя и Ники потеглиха с колата. Вятарът се опитваше да ги отнесе, но те следваха точно пътя към дома на Румен, който ги беше поканил тази вечер на гости.

Когато стигнаха, външната лампа светеше, а Румен ги очакваше на вратата. Вътре беше топло и уютно. Румен се извини и за малко остави гостите сами.

Стаята беше доста голяма. На стените ѝ имаше множество картини, предимно от майстори на четката.

Катя хвана Ники за ръката и го заведе пред един голям акварел. На него се виждаха много макове във градина.

– Ето това е, – каза Катя, – макове, котки, седящи по градинските зидове. Прекрасно изпълнение, независимо от темата

Румен се върна с две чаши в ръце и застана пред картината.

– Изглежда това много ви харесва? – попита той.

– Хубава е, – каза Катя. –  Изглежда много харесвате маковете?

– Да, така е, – потвърди Румен. – Жалко е, че се разпадат, когато ги откъснеш.

– Просто защитен механисъм, – отбеляза Катя и хвърли поглед на Ники.

– Розите би трябвало да се поучат от тях – засмя се Ники. –  Очевидно тръните не са достатъчни.

– Съвършената красота трябва да остане недокосната, – намеси се Румен.

Тримата стояха дълго време пред картината. Всеки беше потънал в мислите си.

Милена влезе запъхтяна в стаята и започна възмутено да разказва:

– Стоях на спирката и чаках автобуса. В разписанието пише, че идват на всеки двадесет минути, но знаеш как е с транспорта, всичко е само на книга, изпълнение нула. Точно пред мен имаше локва. Профуча някаква кола и опръска жената до мен и шофьорът видя, че жената цялата се измокри. Да не мислиш, че спря да се извини, ще има да чакаш?!

– Учтивостта е в упадък. Ако трябва да бъдем съвсем точни, тя напълно е изчезнала, – каза Пепи.

– Дали е в упадък или изчезнала, все тая, – кипеше Милена.

– Не е съвсем така, – не се съгласи Пепи, – Ако е в упадък, означава, че все още се среща, но по-рядко. А ако е изчезнала, изобщо я няма.

– Какво искаш да кажеш, – подскочи Милена, – че хората по-рано не са се извинявали ли?

– Вероятно някои са го правели, – добави примирено Пепи, – а други не. Трудно е да се докаже, че хората, който се извиняват в наши дни, са по-малко от тези в миналото.

– Какво ме убеждаваш? – ядосваше се Милена. – Възпитанието вече практически не съществува, то се вижда всеки ден щом излезеш на улицата. Човек трябва да е сляп, за да не го забележи. Момчетата имат нужда от бащи, които трябва да ги учат , как да се държат правилно.

Спорът беше по-голямата част от разговора между двете. Милена защитаваше неотклонно определена позиция и разговорът обикновено приключваше с  уклончивото изказване на Пепи:

– Този въпрос е сложен и трябва да се обмисли по-внимателно.

Ежедневно по улиците на Грозни (Чечня), можете да видите маршрутката номер 31, в което не плащат възрастни хора, деца, хора с увреждания, както и тези, които са забравили или са свършат парите си.
Шофьорът на маршрутката се казва Муса Даваев, той е на 57 години. Решил е безвъзмезно да помага на хората и специално е поставил в колата си на видно място обявление, точно отпред, където се плаща. В него се уточнява, кои могат да не плащат пътуването си.
Скоро са се появили и нови допълнени към обявлението. Според тях безплатно могат да пътуват още и хора отиващи на погребение, в болница, мюсюлмански религиозен обряд и петъчна молитва, и тези , които ще извършват хадж.
По-долу има послепис: Не е нужно да обяснявам нищо на никого, просто да влезте и това е всичко!
– Последните добавих, за да облекча хората в ситуацията, която се намират. Ако има други пътници, това става много трудно, – казва Муса. – Не съм единственият, който вози безплатно в този град старци, деца, или инвалиди. Но е необходимо да се знае манталитета на народа ни. Всеки иска да плати или започва да благодари, а това ни отклонява от работата. Не мога на всеки да обяснявам, затова съм поставил и обявлението, за да не се нарушава трафика на маршрутката.