Домът, в който е подписан Санстефанският мирен договор, вече не съществува. Показва се един остатък от дувар, който сега се намира под малък паркинг в центъра на истанбулския кв. “Йешил кьой”.

Това била руина от дома, където са положени подписите под документа. Тази част се забелязва и на прочутата снимка на румънския придворен военен фотограф, чеха Франц Душек.

На пожълтялата фотография се виждат строени войници пред красива къща. Ако попитате стари цариградски българи, те ще ви кажат, че там е подписан договорът, но тази къща вече не съществува.

Но не в тази къща е подписан договорът. Тази сграда действително има историческа стойност, защото там е бил настанен главнокомандващият руската армия, великият княз Николай Николаевич, брат на императора Николай Втори.

Там е бил и неговият щаб. Тази къща е била на Аракел Дадиян, арменец, чието семейство от векове еслужело при турските султани.

Но ето каква е действителната картината, сглобена от спомените на тримата съвременници на станалото в Сан Стефано. Великият княз Николай Николаевич и свитата му пристигат в Сан Стефано на 12 февруари 1878 г.

Търсят представителна къща и отсядат в дома на Аракел Дадиян. Той е арменец, макар че Заур Магриев твърди, че е грузинец от Мингрелското княжество, чиито велики князе са носили името Дадияни.

За граф Игнатиев и останалите се търси друга къща. В нея са протекали сложните преговори с турците. В къщата е трябвало да има условия за работа, маси, столове, пособия за писане.

Нещо, което не се е намирало във всеки турски дом през тези години. Така стигат до къщата на някоя си г-жа Нериман. Тя е била на крайбрежието, на по-малко от километър от конака на Аракел Дадиян.

Тази къща е интересната за нас, българите. В нея на 19 февруари е подписан договорът. В мемоарите си граф Игнатиев разказва как мудните преговори най-накрая приключили.

През целия ден князът настоявал да бързат и да подпишат договора точно на този ден, когато в Русия честват годишнината от възкачването на императора, неговия брат, на престола.

“Най-после, едва в 6 следобед договорът можа да бъде подписан”, пише граф Игнатиев. Подписите са положени и той яхва коня си, за да отиде и да докладва на великия княз. Той го чака на площада пред къщата на Дадиян, където се разиграва сърцераздирателната сцена.

Трудно е да се определи мястото, където е била къщата на Нериман. Морето се е отдръпнало назад. Там сега има красив крайбрежен парк.

Княз Константин се намирал в отряда на генерал Розенберг. Въпреки заповедта на Суворов, Константин накарал Розенберг рисковано да премине реката.
Генерал Моро възползвайки се от несполучливата маневра на руските войски, внезапно атакувал. Разбил войските и ги обърнал в бягство.
Суворов бил ядосан. Той дълго време се чудел как да постъпи с Константин.
В началото искал да съобщи на императора за поведението на син му, но после се отказал.
Суворов поканил Константин при себе си. След половин час князът излязъл от кабинета му разстроен, почервенял и облян в сълзи.
От тогава Константин оказвал особено уважение към Суворов.

В Англия живял някога архиепископ от княжески род. Той имал  навика в неделя да ходи на лов. Това много разстройвало местния свещеник и той изобличил архиепископа.
На това обвинение архиепископа отговорил:
– Аз отивам на лов не като архиепископ, а като княз.
Тогава свещеникът го попитал:
– Ако дяволът вземе княза, то тогава къде ще е архиепископа?
Така и някои християни обясняват греховните си постъпки. Когато правят нещо добро, те са християни, но ако грешат това е работа на стария Адам. Ако бъдете убити, когато се проявявате като непокаял се, то какво ще стане с вас?
Вечността е двойнствена: блажена и неблагополучна. В блажената вечност е Царството Божие. Там ще гледате лицето на Бога, ще се радвате и веселите. В неблагополучната вечност ще бъдете лишени и отделени от Бога, а вашата душа ще страда.
Нека да запомним едно, по-добре е да живеем и да бъдем с Христос!

В Морското ведомство, Адмиралтейският съвет, оглавяван от княз Меншиков, заседавали предимно старци.
Те често умирали и ги погребвали.
Николай I обърнал внимание на това и един ден попитал Меншиков:
– От какво умират хората при теб един след друг?
– Тук няма нищо изненадващо, – бил отговорът. – Те са умрели отдавна, но сега само ги погребваме.

Веднъж краля на Норвегия, страстен поклонник на музиката на Григ, решил да награди композитора с орден и го повикал в двореца.
Облякъл фрак, той се отправил към двореца. Един от великите князе връчил ордена на Григ. След, което композиторът казал:
– Предайте на Негово Величество моята благодарност и признателност за вниманието, което е оказал към моята особа.
След това, повъртял ордена в ръцете си и тъй като не знаел какво да го прави го сложил в задния си джоб.
Създало се неприятно впечатление, че Григ с пренебрежение се е отнесъл към наградата. Но самият композитор дори не разбрал за това.
Краля много се обидил, когато му съобщили къде Григ е мушнал ордена…..