Вечерта беше хладна и студена, характерна за сезона. Цялото семейство седеше край камината и си говореха за какво ли не. Стрелките на часовникът не спираха, времето летеше.
Майката стана отиде до пияното, отвори капака и засвири. Прекрасни звуци заляха стаята. Малката й дъщеря я гледаше с възторг и мечтаеше да свири като нея. Брат й често я дразнеше по този повод:
– Когато свириш, – казваше той, – не знам кого повече да съжалявам пияното или музикалното произведение.
Но тя не се отказ толкова лесно. Намери една книга със заглавие „Основи на хармонията“ и реши да я усвои. Веднъж брат й я завари да чете тази книга, изтръгна я от ръцете й и кресна:
– Ти нямаш чувство за хармония. Освен това караш инструментите да страдат, – увери я любимият й брат.
Тя се сви на леглото.. Болка изпълни малкото й сърчице и две огромни сълзи замъглиха очите й. Изтръпна. Дълбоко в себе си изпита страх, че той е прав.

Когато излязла първата книга от поредицата за Хари Потър, издателят настоява да се напише името на писателката Джоан Роулинг на корицата само с инициалите.
Този трик се използвал, за да не се обезкуражават момчета да закупуват книгата. По-голяма част от тях не харесват книга от женски автор.
Тя избрала за инициали на името си, името на своята баба Катлийн.
И от тогава тя е известна на запад  като  J. K. Rowling.

Вечерта преди Рождество усещаш, че ще се случи нещо необикновенно.
Подаръците са приготвени отдавна и чакат своето време.
Снегът остави дребни парцали от скреж след себе си и се укри някъде. Дали ще се радваме на нова партида снежна интермедия, никой не знае, дори и метереолозите повдигат ръмене и разперват ръце.
Времето наближава, а сърцето се изпълва с необикновени предчувствия за радост от очакването на нещо….
Ухае на печено месо и топъл хляб. Елхата е наредена и ти си в най-красивата си рокля.
Рождество! Сърцето ти сякаш ще изхвръкне от гърдите. Не смееш да мръднеш, за да не разрушиш, това, за което… сега не предполагаш. Но какво ще стане?
Ето вече си в църквата. Поглеждаш хората и разбираш, че и те също чакат…
Въздишаш. Не може ли по-скоро? ….. Очакването и нетърпението се сблъскват…
Но всички тези подаръци, поздравления, усмивки, прегръдки, отнемат толкова много енергия.
Не си спомняш кога си легна, трудно можеш да възстановиш вчерашната проповед в главата си…
Колко бързо премина Рождество…Все още има неизмити чинии, поздравителните картички от приятелите са още на масата…
Отново е вечер. Всичко е прибрано, подаръците са раздадени, поздравите са приети и ти отново си у дома. И вече нищо не очакваш. Просто взимаш Библията от рафта и продължаваш от там където си стигнал. Отваряш книгата и трепваш. Ти отново Му говориш, а Той на теб…
И през всичкото време на празника, когато съм чакала нещо необикновенно да се случи, Той е чакал мен…
Сега се върнах…И обикновената вечер се превърна в нещо….изключително….

За да отворите бутилка с вино ви е необходима твърда повърхност, например, стена и някакъв смекчаващ предмет, като книга, вестник или обувка. Облегнете вестника на стената. Трябва да вземете бутилката и да ударите дъното ѝ един или няколко пъти, докато тапата дойде на такова разстояние, че да можете да я измъкнете с ръка.
Това явление се обяснява с ефекта на кавитацията. След удара около тапата се образуват мехурчета пълни с водна пара. Поради своята неустойчивост те се пукат, виното заема тяхното място и така се премества тапата.
Трябва да се отбележи, че при неправилен удар бутилката може да се счупи, за това е най-добре при този експеримент да се увие в кърпа.

Дошла една група работници. Началникът и казал да изкопаят дълбок канал. Всички работници започнали да копаят само един от тях се бунтувал:
– За това, че Адам и Ева са съгрешили, аз сега трябва да копая. Ако не бяха направили това, сега щях да си почивам, а не да превивам гръб.
Началникът го чул. Дошъл до работникът и го помолил да го последва. Завел го в стаята и му казал:
–  Починете си тук. Можете да си пускате телевизора. Ако сте гладен земете си от плодовете на масата. Само не отваряйте тази книга.
Работникът постоял в стаята, пускал си телевизора, изял един банан, но му доскучало и си помислил: „Защо не трябва да пипам тази книга?“
Приближил се, огледъл се и някакъв вътрешен глас му пошепнал:
– Погледни в нея, в стаята няма никой. Кой ще те види?
Работникът отворил книгата, а вътре бележка:
„Иди да работиш, грешнико!“