За да отворите бутилка с вино ви е необходима твърда повърхност, например, стена и някакъв смекчаващ предмет, като книга, вестник или обувка. Облегнете вестника на стената. Трябва да вземете бутилката и да ударите дъното ѝ един или няколко пъти, докато тапата дойде на такова разстояние, че да можете да я измъкнете с ръка.
Това явление се обяснява с ефекта на кавитацията. След удара около тапата се образуват мехурчета пълни с водна пара. Поради своята неустойчивост те се пукат, виното заема тяхното място и така се премества тапата.
Трябва да се отбележи, че при неправилен удар бутилката може да се счупи, за това е най-добре при този експеримент да се увие в кърпа.

Дошла една група работници. Началникът и казал да изкопаят дълбок канал. Всички работници започнали да копаят само един от тях се бунтувал:
– За това, че Адам и Ева са съгрешили, аз сега трябва да копая. Ако не бяха направили това, сега щях да си почивам, а не да превивам гръб.
Началникът го чул. Дошъл до работникът и го помолил да го последва. Завел го в стаята и му казал:
–  Починете си тук. Можете да си пускате телевизора. Ако сте гладен земете си от плодовете на масата. Само не отваряйте тази книга.
Работникът постоял в стаята, пускал си телевизора, изял един банан, но му доскучало и си помислил: „Защо не трябва да пипам тази книга?“
Приближил се, огледъл се и някакъв вътрешен глас му пошепнал:
– Погледни в нея, в стаята няма никой. Кой ще те види?
Работникът отворил книгата, а вътре бележка:
„Иди да работиш, грешнико!“

Английският писател, поет и писател Ръдиард Киплинг е известен у нас с книгата си „Книга за джунглата“. През 1907г. Киплинг получава Нобелова награда.
Но навярно не сте чували доста интересни факти за живота на този човек! Ето и някои от тях.
Своето име Ръдиард, Киплинг е получил от езерото, където родителите му са се запознали.
Политическата позиция на Киплинг е причина за изключването му от литературните кръгове. Наричали го „поет казарма“, „бард на империализма“ и „литературен хулиган“.
В пансиона за деца, където бъдещия писател е прекарал 6 години, живота му е би много суров и жесток. Киплинг заявява по-късно, че би изгорил този дом, а пепелта би поръсил със сол.
Интересното е, че Ръдиард Киплинг можел да пише само с черно мастило.

Какво може да се приготви от макаронени изделия? Отваряте кулинарната книга или някой сборник с рецепти и четете. Но тези „ястия“, които приготвя Сергей Пахомов, не се числят към тях.
Първо те не се варят, второ те са истински произведения на изкуството. Това са миниатюрни скулптори изобразяващи различен вид транспорт.
За Сергей това е хоби. което се е зародило от идеята за създаване на реклама за тестени изделия. Движещите модели на автомобили, самолети и всякакъв друг транспорт надживели фабриката за производство на макаронени изделия. Тя била затворена, но изкуството на Сергей живее и процъфтява.
Първата фигурка от макарони, авторът е направил преди пет години.  Днес колекцията му е огромна и разнообразна. В нея има коли, мотори, резервоари, самолети, трактори, камиони, хеликоптер … Всеки модел не е просто фигурка. Колелата се въртят и вратите и люковете се отварят. Не е чудно, че авторът прекарва по 30 часа над всяка една от тези миниатюри.  Казва, че внимателно подбира материала за тях и може да купи, само за една част, целия пакет от тестени изделия. Което не е годно като материал за изработване на съответната фигурка, се вари и изяжда.
Много пъти са му предлагали на шега да свари и изяде един от експонатите в колекцията си. но скулпторът се е отказвал. Детайлите за залепени с лепило, а при варене могат да се окажат токсични.
Такава стриктна работа дисциплинира, успокоява  и отвлича вниманието. За това занимание Сергей изразходва много часове от свободното си време. Днес той е единственият собственик на патента за сувенири от тестени изделия.

Когато ми казват, да пиша, винаги се сещам за оня пътник, който обичал да пее във влака. Той не искал да знае дали на другите им се иска да го слушат. Нито дали може да пее. Той си пеел.
Да пишеш и да печатиш, за това се иска не само смелост, а нещо много повече нахалство. Отгде вземаш увереността, че другите, които четат, не знаят, не мислят, не чувстват много повече от теб?
Добре, ти си написал книга? Но знаеш ли, че това е съвсем малко нещо? Трябва дълго да търсиш и някой, който да ти я напечати. След туй трябва да тръгнеш по редакциите, да ги молиш да я издадат. Необходим е поне един благоприятен отзив, а трябва да намериш място и за него. След туй да се луташ по разни учреждения с молба да откупят някой екземпляр… Ако след това все още ли продължаваш да мислиш, че твориш изкуство ела да те поздравя за непобедимия ти оптимизъм и да те прегърна, съжалявайки те от душа…
Литературата има много общо с търговията. И там са различни браншове и често се минава от един в друг. И там успехът ти зависи не от онова, което имаш в магазина си, а от умението ти да го пласираш. И там някои имат голям и незаслужен кредит, а други не дотолкова, но не ги приемат.
Особено интересни са групичките пишещи, които взаимно се издигат. На търговски език това се нарича издаване на един другиму икономически полици. С тази разлика само, че в литературата няма нарочени фалити. Напротив, там нищо не е в състояние да убеди някой, че е фалирал, освен ако му се гарантира  пенсия….
Блазе на тия, които пишат с радост и за удоволствие.
Понякога си мисля, че да пишеш не е нищо друго освен една опасна форма на преждевременна старческа бъбривост.
Фактът, че ужасно голям брой хора пишат, е достатъчен, за да те откаже съвсем да пишеш. Повечето пишат поради честолюбие. Но има хора, които поради много по-голямо честолюбие не пишат…
Трябва да е доста неприятно да се препитаваш от писане. Да гледаш как всеки ден твоите съкровени блянове се превръщат в… агнешка яхния или гювеч със зеленчуци!
Поетът напомня съпругата, свикнеш ли да го четеш и няма друг, почваш да му се наслаждаваш.
Да пишеш и печатиш, каквото и да е, е  просто едно насилие. Защото веднъж напечатиш ли го — все ще се намери някой, който, ще не ще, ще го прочете, без да е виновен за това. И ти съвсем не знаеш при това дали ще се възхити, или ще те наругае….
Днес още ли казват с любов и почит „библиотека“? А мене ме е страх от нея. Защото каквито  и глупости да са написани, всичко отива там и става общо достояние завинаги. Дори днес да не изглежда глупост, все някой някога, ще ги намери, ще ги чете и ще се смее и срамува за тебе. Нима не ви е отсега срам от оня, който някога ще се срамува за вас?
Когато навляза в голяма гора, с неописуема красота, с издигащи се към небето борове, рошави буки, гиздави елхи, натруфени като млади невести, все си мисля: „Дали тая неповторима хубост трябва да се жертва, за да се прави хартия. И дали не е по-добре да се отсечат само тънички клонки и с тях да се понатупат овреме младите, които са почувствали желание да пишат, за да не съжаляват по-късно?“