Веднъж известният академик И. П. Павлов седял на една пейка в парка и четял Библията. Край него минали няколко младежи.ига, ръка,
Виждайки го с книга в ръка, един от тях подхвърлил:
– Какво четеш, дядо?
– Библия, – отговорил той.
– Ах, каква изостаналост, пълна тъмнина! – махнал с ръка младежът и си тръгнал.
Той не знаел кой седи пред тях, нито какво действително се съдържа в Библията.

Веднъж един индийски учен извадил книга от библиотеката, отворил я и почувствал лека болка в един от пръстите си, като убождане от игла. Но той не обърнал на това внимание. Скоро ръката му се подула, след това цялото му тяло отекло и накрая умрял, независимо от взетите мерки.
Оказало се, че в книгата се намирала много малка, но много отровна змия. Тя го ухапала.
Младежи и възрастни хора, не забравяйте, че в много от днешните книги и филми се крие змия много по-опасна от тази, която е ужилила индуса. Там, където човек позволява да растат плевели, полезна растителност няма да израсне.
В наше време се издават хиляди книги и създават стотици филми с отровно съдържание. Пазете се, да не се окаже душата ви отровена. Древните хора смятали, че има животно, което само с поглед причинява смърт. Безнравствените книги и филми нанасят смъртен удар първо на душата, след който следват още много други такива.
Някога египетския цар заповядал на входа на библиотеката да се постави надпис „Лекарство за душата“. В наше време, напротив, има книги и филми, които смело можем да наречем „отрова за душата“. И трябва да ги избягваме, като вредни и отвратителни ястия. Четенето за душата и впечатленията от филмите са като храната за тялото, както последните се превръщат сокове и кръв, така душата се храни от проникващите впечатления и мнения, почерпени от книгите и филмите. Лошите книги и филми са факел, водещ към ада, а хубавите са пътеводна звезда към небето. Четете само добри книги!
Словото Божие е хляб и вода. То подкрепя душата и духа, хранейки ги.

В британските съдилища искат да изключат клетвата над Библията поради церемониално богохулство.
Съдиите във Великобритания предполагат, че свидетелите и обвиняемите по време на полагане на клетва над Библията не го взимат на сериозно и за това предложили да се спре да се споменава Бог при тази церемония.
Съдията Иън Ейбрахамс от Бристол казва: „Предлагам да се премахне свещената книга от процеса. Вместо това хората наистина трябва да покажат, че разбират, че могат да бъдат изпратени в затвора, ако не кажат истината“.
Вместо клетва над Библията свидетелите могат да обещаят, че ще говорят истината без да споменават Бога.
Членовете на Асоциацията на съдиите, която обединява 23 000 съдии, ще обсъди предложението в Кардиф на 19 октомври.
Ако бъде одобрено, то ще бъде разгледано в Министерството на правосъдието.

С цялото си сърце подкрепям стремежа към знания и овладяване на всичко, което може да ни помогнем да разбираме света и обществото. Но нима може да се покаже любов и стремеж към знанието с начини, които не ни струват нищо? Например, да прочета някоя книга след работа или да се запиша за някой безплатен онлайн курс.
Странното е, че образованието се е превърнало в такъв начин на живот, което кара хората изобщо да не мислят. Младите решават да получат висше образование, за някакви си там 4-5 години, без това да има отношение към въпроса, какво очаква тази младеж от живота.
За съжаление нашето образование се е превърнало в система за изпълнение на конкретни правила. Получаваш диплома, намираш работа, правиш това или онова и се изкачваш по йерархичната стълбичка в обществото.
Нима образованието не трябва да бъде ориентирано към това, от какво се интересуват хората, как да окажат положително влияние в околния свят…..?
Днес всеки се стреми да попадне на сигурна и безопасна работа, но в следващите няколко десетилетия светът ще става все по-безумен, хаотичен и непредсказуем.

Произведението си „Десетте малки негърчета“ Агата Кристи е смятала за едно от най-добрите си, но на много малко места е издадено с оригиналното си заглавие.
Основно романа се нарича „И никой не остана“, по последната фраза от известните броилки:
„Последният негър изглеждаше уморен,
той отиде да се обеси и никой не остана“.
Причина романа да не се появи с действителното си заглавие са американците. Те не могли да публикуват книга с такова заглавие.
По политически съображение, назоваването на книгата „Десетте афроамериканци“ някак не звучало добре.
Постепенно негрите в цялата книга, а в това число и в броилката били заменени с малки войници, дори малки моряци.