Преди домашната библиотека е бил достъпна само за богатите хора. Книгата е била нетрайна, дълго се е преписвала, изискано се е украсявала и струвала скъпо.
Въпреки това, огромни колекции от книги, били съхранявани в публични библиотеки, такива се появили още в древността. Въпреки това, много древни ръкописи са били загубени в резултат на неправилно съхранение, войни, пожари, фанатици … или просто, защото материалът, от който са били направени папирусите и листата е бил краткотраен. Масовата неграмотност правела библиотеките достъпни само за малцина.
Благодарение на развитието на книгопечатането, този лукс е станал достояние за мнозина.
Днес хората се сблъскват с проблема относно това, как да подредят книгите си. Работата е там, че мебелите за библиотеки са много скъпи, а пространството в нашите домове е малко. Вие можете да си купите шкаф или обикновени лавици за книги, но нестандартните формати на книги и албуми не могат да се поместят в тях.
Хубавата библиотека включва не само място за съхраняване на книгите, но и кресло или диван, маса за работа и подходящо осветление……. В реалния живот, нашите книги живеят в спалнята, в близост до работната маса на компютъра, в коридора, на балкона … Любителите на книгата правят на всяко свободно място рафтове, опитвайки се да създадат система за намирането на нужното издание.
Обществените библиотеки, световноизвестни университети, музеи или градска хранилища поразяват с лукс и оригиналност. Дизайнерските решения за библиотечни читални зали за домовете също предизвикват положителни емоции. Всеки може да опише своята мечта по въпроса.
Каквато и да е вашата мечта за библиотека, винаги трябва да се помни едно, там трябва да има книги, които обичате и желаете да препрочитате. В противен случай това е просто прахосъбирач и унищожител на вашето пространство.
Книгите, от които вече нямате нужда, винаги ще намерят нови читатели в кварталната или училищната библиотека. Можете да направите подарък на старчески дом или такъв за сираци. Е, ако искате да ги продадете, ще ви помогнат специализирани магазини или това можете да направите и онлайн. По Интернет става и размяна на книги, за тези, които обичат да четата.
И все пак, си мечтая за времето, когато една голяма колекция от книги ще може да се съхранява на диск, флашка или друга подобна джаджа, така цялото знание на човечеството ще ви бъде винаги под ръка.

Веднъж, в един от градовете на Съветския съюз, било обявено, че театърът ще представи богохулен фарс “ Христос в куртка“. На премиерата били поканени, комсомолци, студенти,…. залата била препълнена.
Главната роля изпълнявал актьор, който често бил в близкия кръг около Хрушчов. Той бил истински марксист и съзнателен атеист.
На сцената бил издигнат „църковен трон“, с кръст направен от бутилки за бира и водка. Пред него били разхвърляни пепелници и счупени бутилки от алкохол.
Пред престола се мотаели „свещеници“, чието служение трябвало да бъде придружено от пиянски викове и не съвсем целомъдрени движения. Около „престола“ били разположени маси от механата, където възрастни монаси играели карти и пиели водка.
На сцената излязъл актьор изобразяващ Христос. Той бил облечен в хитон и наметнат с плащ. В ръцете си държал голямо Евангелие, от където трябвало да прочете първите два стиха на Блаженствата. След това трябвало да хвърли книгата на пода, да съблече хитона и да кресне:
– Дайте ми куртката.
Но тогава се случило нещо неочаквано.
Актьирът прочел с достойнство първите два стиха и без да прекъсва, продължил нататък, докато стигнал края на главата. Отдавна бил пропуснат моментът, когато трябвало да захвърли хитона и Евангелието и да поиска куртка и шапка. Суфльорът отчаяно му давал знаци. Зрителите в залата замрели, чувствайки, че нещо не е както трябва.
Но актьорът продължил да чете. Той прочел всички блаженства, след това за прелюбодействието, за клетвата, за непротивенето на злото и спрял, когато прочел и последния стих на 5 глава от Евангелието на Матей.
След това актьорът извикал високо:
– Приеми ме, Господи, когато дойда в Твоето Царство.
И слязъл от сцената облечен в хитона и с Евангелието в ръка…..
„Не се лъжете. Бог не е за подиграване. Каквото посее човек, това и ще пожъне.“

Жителите на Залуква от Ивано-Франковска област се отказали от алкохола. Това направили заради свои близки. Към сухия закон се придържат повече от сто селяни. Обетът да не пият алкохол е вписан в специална „Златна книга на трезвеността“, която се съхранява в местна църква.
Дори по време на големи празници на масата, вместо бутилка вино се слага изворна и минерална вода, но това не разваля настроението на хората.
Селото вече е по-спокойно по сватбите, клубовете и магазините. Психиатър е уверен, че вярата лекува всяка зависимост. Но не всички могат да преминат през изпитанията до край.
Да се борят с алкохолизма местните хора призовават и минаващите през селото им.
При влизане в Залуква първото, което виждат гостите е „Кръста на трезвеността“.

Веднъж известният академик И. П. Павлов седял на една пейка в парка и четял Библията. Край него минали няколко младежи.ига, ръка,
Виждайки го с книга в ръка, един от тях подхвърлил:
– Какво четеш, дядо?
– Библия, – отговорил той.
– Ах, каква изостаналост, пълна тъмнина! – махнал с ръка младежът и си тръгнал.
Той не знаел кой седи пред тях, нито какво действително се съдържа в Библията.

Веднъж един индийски учен извадил книга от библиотеката, отворил я и почувствал лека болка в един от пръстите си, като убождане от игла. Но той не обърнал на това внимание. Скоро ръката му се подула, след това цялото му тяло отекло и накрая умрял, независимо от взетите мерки.
Оказало се, че в книгата се намирала много малка, но много отровна змия. Тя го ухапала.
Младежи и възрастни хора, не забравяйте, че в много от днешните книги и филми се крие змия много по-опасна от тази, която е ужилила индуса. Там, където човек позволява да растат плевели, полезна растителност няма да израсне.
В наше време се издават хиляди книги и създават стотици филми с отровно съдържание. Пазете се, да не се окаже душата ви отровена. Древните хора смятали, че има животно, което само с поглед причинява смърт. Безнравствените книги и филми нанасят смъртен удар първо на душата, след който следват още много други такива.
Някога египетския цар заповядал на входа на библиотеката да се постави надпис „Лекарство за душата“. В наше време, напротив, има книги и филми, които смело можем да наречем „отрова за душата“. И трябва да ги избягваме, като вредни и отвратителни ястия. Четенето за душата и впечатленията от филмите са като храната за тялото, както последните се превръщат сокове и кръв, така душата се храни от проникващите впечатления и мнения, почерпени от книгите и филмите. Лошите книги и филми са факел, водещ към ада, а хубавите са пътеводна звезда към небето. Четете само добри книги!
Словото Божие е хляб и вода. То подкрепя душата и духа, хранейки ги.