Компанията Goji е пуснала нов вид ключалка Smart Lock, която функционира много по-различно от досегашните устройства. Тя е първата  електронна ключалка, която изпраща съобщение към смартфон, когато някой дойде. Освен това фотографира посетителя.

Камерата е интегрирана с бравата, може да прави снимки и видео в реално време. Визуалното потвърждение, че някой иска да влезе, може да бъде изпратено и по електронната поща. Вратата се отваря без ключ с помощта на приложение към смартфон.

Goji Smart Lock съхранява записите за доста продължително време. С помощта на приложенията може по всяко време да се получи достъп до информацията.

Има и традиционни ключове, за тези членове от семейството, които нямат смартфони.

Бравата се включва към домашната Wi – Fi мрежа. Могат да се създадат ключове и за определен интервал от време.

Това е една трогателна история случила се с една възрастна жена. Тя често казвала на внука си, че баща му е оставил наследство.

Накрая младежът решил да разбере, какво е завещал баща му.  Тогава бабата завела внука си до един стар сандък, свалила връвчицата с ключа от врата си и бавно отворила капака.

Младежът тръпнел…. Представял си злато,    брилянти….., но може би е нещо, което едва ли ще може да си представи.

Когато капакът бил вече отворен, младият човек с нетърпение погледнал вътре. Тежка  въздишка се отронила от гърдите му, а на лицето му било изписано разочарование.

В сандъка лежали избраните съчинения на Маркс, Енгелс и Ленин.

Бабата кротко погледнала внука си и казала:

– Той ме помоли да ти предам това, което е най-скъпо за него.

Нравите, гледната точка, стремежите и идеалите се менят от поколение на поколение.  Но това поколение, което достигне до истината и я приложи в живота си, непремено ще успее.

В центъра на Санкт Петербург пътна помощ е преместила изоставена кола, в която живеело куче. И не просто живеело, а охранявало старата „Лада“.

Местен жител, който видял кучето в колата, се опитал да отвори вратата, но не успял, за това се обадил в полицията. Оказало се, че вратата не била заключена.

Вътре колата изглеждала напълно обитаема. Ключът бил в стартера, имало и лични вещи – книги, цигари. Изглежда, сякаш собственикът току-що е излязъл от колата. Хората се чудели какво може да е станало с него. Може да е получил инфаркт или го е сполетяло някакво нещастие.

Но кучето и без хазаин, не е оставило колата нито за минута. Колко време животното е било в нея, никой не знае. Когато отворили вратата на колата, кучето изглеждало с напълно изчерпани сили и едва се държало на краката си. Хората започнали да го хранят. За сега го наричат „Кучето“, друго име не са му дали.

Много от хората не са безразлични към съдбата на кучето. Те вярват, че стопанинът му ще се върне за своя четириног приятел и ще настъпят по-добри дни за животното.

Колкото са сложни изчисленията на физиците. Техните резултати са винаги осезаеми и се проверяват в практиката. Сигурна съм, че за електричеството са написани милиони книги, които не съм чела и по този въпрос са работили милиони хора, за които не съм и чувала. Но виждам светлината, която е  от него.

А къде е върховната добродетел, резултат от цялото богословие и всички тайнства?

Духовните ценности на човека остават незабележими, защото са естествени. За това и християнството никога не е на мода. Защото е здравомислещо, а всяка мода си е лека форма на лудост.

Когато в Италия полудяват по изкуствата, църквата им се струва пуританска. Когато англичаните се превръщат в пуритани, църквата им изглежда прекалено артистична.

Църкавата никога не е в крак с времето. Всъщност тя е извън времето и чака моментът, когато модата ще изкара последното си лято. Тя държи ключа към непреходните стойности.

Един тенекеджия несправедливо бил хвърлен в затвора. Той получил молитвено килимче изтъкано от жена му. Всеки ден той се простирал на него и се молел. Веднъж той казал на пазачите в затвора:
– Аз съм беден и нямам дори дрехи, а вие получавате мизерно заплащане. Но аз съм тенекеджия. Донесете ми метал и инструменти и аз ще направя от тях малки предмети. Вие ще ги продадете на пазара и така ще подобрим положението си.
Пазачите се съгласили и те скоро почнали да печелат от тази работа пари, с които купили храна и всичко, което им било необходимо.
Един ден, когато пазачите дошли, намерили килията отворена, а затворникът не бил вътре.
След години, когато се доказала невинността на тенекеджията, пазачите го попитали как е успял да избяга от затвора. Той казал:
– Работата е в шарката. Моята жена е тъкачка. Тя намерила човек, който се занимавал с ключалките на килиите в затвора и го накарала да ѝ начертае една такава брава. Тя втъкала чертежа в килима, където аз по пет пъти на ден прилягах в молитва. Дълго време съм работил с метал. Шарката ми заприлича на ключалката на килията. Тогава измислих план. Намислих да правя различни машинарийки, за да си събера достатъчно метал за направата на ключ. Когато успях да го направя избягах.