Рибата джак демпси е кръстена на известния американски боксьор. Малката южноамериканска сладководна риба е била наречена така, защото обожава да се блъска в другите риби и да им краде яйцата.
Друга невероятна риба е индийския костур. Тя се катери по дърветата. Не се шегувам.
Използва перките си, за да се прикрепва към ствола. Щом се настани на някой клон, позволява на мравките да полазят върху тялото й. После скача обратно в реката.
Мравките се посипват във водата…, за да бъдат погълнати на спокойствие.

Европейския клон на компанията Lunar е представила работещ прототип на домашен велотренажор. Той е доста необикновен.
Според замисъла на създателите му, когато тренажорът не се използва, става красив елемент от интериора. Той се превръща в закачалка за дрехи или чанта, а може да изглежда и като симпатична скулптура.
Проектираните изображения около тренажора помагат да се състави и ясно да се следва плана, изготвен за тренировките. Във велотренажорът влизат тренажор за гребане и стена за алпинизъм.

Мъжките славеи оценяват песните си, според това колко високо пее конкурента. Ако два славея пеят от една и съща височина, битката между тях е особено напрегната.
Мъжките пойни птици пеят, за да маркират територията си и да привлекат женските. Оказало се, че работата не е само в пеенето, но и къде се пее на висок или нисък клон.
Изследователи от Университета в Базел направили следния експеримент. Пускали различни записи на славеи от различно положение по клоните. Най-агресивни от певците се оказвали тези, които се намирали на същото ниво. Те правели малки паузи в песните си и често повтаряли вокалния си номер. Но има и нещо по-специфично. Славеят оценява разположението на конкурента и въз основа на това прави изменения в своята песен.
Колкото по-високо се намира славея, толкова е по-забележим за хищника. Но това е и привилегия. Той е толкова изкусен, че може да си позволи да пее там, където друг не би посмял. За това, че е най-добрият той забелязва хищника пръв. Освен това, той може да бъде наясно с потенциалните конкуренти в областта.

В Южна Каролина вече 1500 години расте дъб, който се нарича Дъба на Ангел. Приблизителната му височина е 20 метра. Ствола му в диаметър е 2,7 метра, а най-дългият му клон е дълъг 27 метра. Намира се в отдалечената гориста местност на остров Джон.
Дъбът е получил своето название от фамилията на последните собственици на земята, върху която расте. През 1717г. тази земя е владял Авраам Уейт и дървото е принадлежало на семейството му в продължение на четири поколения. Според брачния договор между неговата правнучка Марта Уейт Такер и Юстус Ангел, дъбът останал да съществува под покровителството на новото семейство Ангел. В наше време Дъбът на Ангел е станал център на обществения парк. От 1991г. дървото и околния парк са собственост на град Чарлстън.
Клоните на дървото са толкова масивни, че някои от тях се опират на земята.
Дъбът е преживял много урагани, наводнения и земетресения. Бил е силно повреден от урагана през 1989г., но след това се е възстановил.
През пролетта и лятото в парка се провеждат творчески мероприятия, включващи „Вечери под Дъба на Ангел“. Тогава звучи музика, представят се театрални представления и се организират различни дейности.