Силното спиртно питие спасило двумесечно кученце, което се било нагълтало с антифриз.

Водката била единствената противоотрова под ръка на ветиринаря.

27-годишният Стейси Замит получи за Рождество кученце американски стафордширски териер. Щастливият собственик го кръстил Клео.

Двумесечния домашен любимец навсякъде следвал Стейси и подушвал непознатите предмети.

В края на декември Замит заедно с новия си приятел бил в гараж, където млади хора ремонтирали автомобили. Любопитният Клео също се втурнаха към задната стая и погледна към частите.

Половин час по-късно кученцето забелязало, че от радиаторът тече някаква течност и решило да я опита. Клео пил от антифриза, докато не му станало лошо.

Стейси решил да си тръгне от гаража. Тогава забелязал, че кученцето му го няма и започнал да го търси из купищата разпилян метал. Когато го намерил, той забелязал, че очите на животинчето били червени и цялото треперело.

Замит осъзнах, че кучето умира и се втурнаха към ветеринарна клиника. За Клео, който тежал по-малко от 3 кг, било достатъчно малко количество антифриз, за ​​да развие бъбречна недостатъчност.

По време на прегледа, един от лекарите отбелязал, че кученцето може да го спаси само алкохол, който забавя химичните реакции в черния дроб. Чувайки това една медицинска сестра се втурнала към колата, където се намирала бутилка водка, подарена на сътрудниците на клиниката.

Ветеринарите поставили в носа и стомаха на Клео тръбички, по които на всеки час капвали по малко алкохол. След два дена кученцето оздравяло. Малко го мъчел махмурлука, защото много пило и лежало, но след това състоянието му се подобрило и започнало да се храни добре.

Малко преди Нова година Стейси получил Клео жив и здрав.

Влакът тръгна. Младеж с любопитство обхождаше всичко наоколо. Той промушу ръката си през отворения прозорец, Чувствайки силния поток въздух с възторг закрещя:
– Татко, всички дървета вървят назад!
В отговор възрастен мъж, седящ на съседната седалка в купето, се усмихна. В купето до вратата седеше една двойка. Те бяха объркани. Младежът се държеше като малко дете.
– Татко, виж езеро, животни… Облаците вървят заедно с влака!
Двойката смутено наблюдаваше страното поведение на младия човек и  не разбираше, как този бащата не намира нищо странно в такова поведение.
Завалял дъжд и капките докоснаха ръката на младежа. Той отново се преизпълни с радост и доволно затвори очи. А после извика:
– Татко, дъжд, водата ме докосна!
Искайки да помогне на изумената двойката, възрастеният мъж попита:
– Защо не заведете сина си в някоя клиника, за съвет?
Бащата се усмихна и каза:
– Ние току-що идваме от една клиника. Днес сина ми за първи път вижда в живота си….

В последните години от живота си Ърнест Хемингуей бил много депресиран и раздразнителен. Той уверявал роднините и приятелите си, че го следят агенти на ФБР.
Няколко пъти писателят е лекуван в психиатрична клиника. Веднъж той споделил с приятелите си, че и тук го следят като подслушват разговорите му.
Под въздействие на електрошок, той загубил способността си да пише и да формулира мислите си както по-рано. И накрая, на 2 Юли 1961 Хемингуей се самоубива с пистолет в дома си.
Едва по-късно се разбрало, че  от ФБР е искано информация за работата на Хемингуей, тъй като тя изглеждала доста подозрителна, поради активността му към работите в Куба. От там започнали наблюденията и подслушванията на писателя, които продължили и в психиатричната болница.

Златния ретривър Наки едва навършил пет седмици, заедно със своите братя и сестрички се намерил на улицата и то през зимата. Кученцето не могло да се измъкне от ледените локви и краката му замръзнали.
За щастие, Наки не бил обречен на гибел. Добри хора взели мокрото и треперещо от студа кученце и го отнесли в спасителния център за животни в Колорадо. Там ампутирали и четирите му крака.
Бъдещето на кутрето изглеждало мрачно, докато не го забелязал ветеринаря Кристи Томлинсон.
Цялото си време лекарят прекарвал с новия си другар. Взимал го на работата си, наблюдавал го как расте, редовно правел рентгенови снимки на лапите му.
Кучето можело само да лежи и да се придвижва пълзешком.
Първоначално Наки можел да се движи без особени затруднения върху своите чуканчета, но когато наедрял, го боляло и трудно се придвижвал по твърди повърхности.
Скоро кучето могло само да пълзи. И тогава Томлисон чул за компанията Orthopets в Денвър. Тя е основана от съпрузите Мартин и Еми Кауфман. Компанията започнала своето съществуване, когато главата на семейството решил, че опита от създаването на ортопедични устройства за човек, могат да се приложат и при животните.
Трогнат от трагичната съдба на Наки, Кауфман създал био-лапи за кучето, съвсем безплатно.
Сега Наки не само играе на топка, но не се дава и на здравите кучета, които среща по време на разходка.
От Orthopets възнамеряват да отворят клиники по целия свят. Освен кучета, фирмата има опит в протези за котки, коне, лами и дори един щъркел.