Вятарът фучеше ядосано и щипеше лицата на хората. Снегът закъсня, но времето застудя. Слънцето силно грееше, но топлината му бе измамна и не достигаше до хората.

Празници! Магазините са изпълнени с какви ли не неща, а търговците гледат по всякакъв начин да привлекат клиенти. За разлика от другите това магазинче не изпъкваше с нещо особено, но ако прекрачиш прага му, попадаш в приказен свят. Животни направени от глина, изпъстрени с различни цветове, ти се усмихват, подкупват и развеселяват. От рафтовете надничат красивеи глинени съдове, изрисувани чинии, чаши, големи и малки гювечи. Имаш чувството, че си попаднал в някакъв по-щастлив свят.

Продавачката, жена на средна възраст, приветливо посреща влезлите в магазина. Дори и нищо да не купиш, приятният разговор с тази жена, ти навява желание пак да дойдеш тук.

Веднъж тя разказваше весело за така нашумелите гювечи на Тишо:

– Идва един господин, солиден, с костюм, вратовръзка и припряно започна да обяснява: „Вместо да се прибера направо в Бургас, отбивам за Карлово и карам 60 километра до тук като луд и се моля магазина да е отворен. . Не знам дали си спомняте, но от вас купих голям гювеч, с жълто цвете, когато го видях веднага го харесах. Наша позната имаше рожден ден и аз го взех, за да го подаря от името на мен и съпругата ми. Жена ми като го видя, пощръкля. Викаше, че аз не съм мислел за нея, а познатата ни, макар и много по-възрастна от нас, едва не я изкара за моя любовница. Моля ви дайте ми един от тези гювечи, че нямам мир в дома си“.

Когато човек погледне тези глинени изделия, разбира, че от тях блика живот. Майсторска ръка е оформяла модела, а след това четката е довършвила щедьовъра.

Продавачката продължи да разказва друга история за тези красиви гювечи:

– Веднъж един мъж дойде в магазина и каза: „Тук продавате много красиви неща. Веднъж взех от вас гювеч, – той посочи към рафта –  и го занесох у дома. Жена ми го постави във витрината на секцията и две седмици му се радва, едва тогава се реши да готви в него“.

Има всякакви грънчари, но Троян не напразно се слави с майсторите си. Когато грънчарят вложи нещо от себе си в оформения съд или фигура, не можеш да останеш безучастен. Изваяната и изрусувана глина докосва сърцето ти.

В Копенхаген в хотел Crowne Plaza се предлага вид бартер. Всеки гост на хотела е длъжен да произведе на велотренажора за хотела 10 ват/час електроенергия, след което получава безплатна вечеря.
Гостите, които отказват да внесат своя дял в опазването на околната среда, трябва да заплатят за същата вечеря 44 долара.
Популяризирането на екологични чисти източници на енергия е една от основните идеи, с които се занимават хората от Европа в последно време. И Crowne Plaza находчиво е подхванал общата тенденция.
Управителят на хотела казва, че в това нововъведение има полза не само за хотела, но и за неговите посетители, които след като прекарат известно време на велотренажора стават по-бодри и здрави.
Така благодарение на този екогенератор, се намаляват вредните емисии и потреблението на електричество.
Не се споменава колко електричество се изработва за час, нито дали клиентите на хотела след това са имали сили и желание да разгледат забележителностите на датската столица.

След дипломирането си Леонид Собинов известно време работел като помощник адвокат в офиса на известния адвокат Плевако.
Собинов често участвал в благотворителни концерти.
След един такъв концерт той получил за първи път лавров венец и го закачил в стаята си на стената.
Веднъж при него дошъл клиент. Докато Собинов му пишел някаква молба, човекът доста внимателно разглеждал венеца, закачен на стената, който бил украсен с червени ленти.
– Какво е това, – попитал накрая смутено той, – от последният ви клиент ли ви е останал?
Леонид Собинов е известен оперен певец, лириен тенор. Един от най-големите представители на руската класическа вокална школа.

Защо фризьорката има по-голямо желание да постриже двама от село, отколкото един от града?

Не се опитвайте да налучкате или отгадаете отговора. Мислете логично!

Не е свързано нито с мястото, нито с удобството на фризорката. Цената , която плаща един клиент, независимо от мястото, е една и съща.

Е, ако и това не ви е подсказало…..!

Помислете още малко, преди да погледнете отговора.

Отговор: дохирп неовд.

В САЩ законно могат да получат потребителски данни, дори ако те се съхраняват на сървъри и в други страни. Решението бе взето от федералият съдия Джеймс Франсис.
Всичко започва от факта, че адвокатите на Microsoft отказали да дадат на американското разузнаване достъп до данните на един от своите клиенти. След това той се позовал на факта, че нужните на властите данни, се съхраняват на сървъри в Дъблин, Ирландия, а според законодателството на САЩ, заповедта за арест не е валидна, ако заподозряното лице е в чужбина. Същият ред, според представители на Microsoft трябва да обхване и информацията на потребителите.
Но съдът реши друго. А именно, че издаването на заповед за изземане на цифрово съдържание, се уреждат от закона “ За съхраняване на информацията“ и че тя е екстериториална.
Решението на съда е първото в историята, така че то се превръща в прецедент и се прилага за всички американски компании. Оказва се, че правителството на САЩ в момента без съгласието на другите страни може да получи достъп до необходимите данни, които се съхраняват на сървъри в САЩ .
Това решение е свързано с разобличенията на бившия офицер от разузнаването на САЩ Едуард Сноудън.
Спомнете си, че през юни 2013 г. бившият офицер от разузнаването на САЩ Едуард Сноудън даде на Washington Post и The Guardian тайна информация за програмите за наблюдение на разузнаването в САЩ и Великобритания. Според материалите, американските разузнавателни агенции биха могли да разглеждат електронна поща, да прослушвате съобщенията, да  отделят изпращани файлове и дори много повече.
Публикуването на тези материали е довело до международен скандал и влошаване отношенията на САЩ с някои страни.