Някои метали като сребро и мед имат очистващо действие. Техните йони могат да убиват бактерии и други микроорганизми, чрез изменение свойствата на протеините и разрушаване на клетките им.
Именно за това се използват посребрени отвътре съдове за запазване и транспортиране на питейна вода.
Дръжката на врата, изработена от месинг – сплав от мед и цинк, дори на обществени места бързо се самопочиства, а върху стоманените дръжки има голяма концентрация на бактерии.
Загубата на памет е един от отличителните белези при болестта на Алцхаймер, която сериозно тревожи роднините и приятелите на пациента.
Изчезват спомени за първата любов, прохождането, постижения в кариерата, смешни истории случили се по време на пътешествия, ….
Учените дълго време смятали, че болестта причинява изтриването на паметта завинаги.
А какво ще стане ако тези спомени са временно недостъпни?
Невролозите от Масачузетския технологичен институт, начело с притежателя на Нобелова награда Сусумa Тонегава за първи път са доказали, че спомените могат да бъдат върнати.
Резултатите от изследването са публикувани в списание „Nature“.
Според учените е необходимо да е стимулира хипокампуса, част от мозъка, която кодира краткосрочните спомени.
Методиката, използвана при изследването, е оптично стимулиране на мозъчните клетки или „оптогенетика“. Тя е свързана с внедряване в мозъка на чувствителен към синята светлина ген, а след това той бива стимулира към светлина.
Няма съмнение, че хората се нуждаят от прясна вода, за да оцелеят. Тя помага при храносмилането и регулирането на други функции в организма.
А ако около нас има само море и няма питейна вода, можем ли да пием морска?
Алан Бомбар открил, че с морска вода също може да се оцелее, ако се пие по-малко, не повече от 950 мл на ден.
Така че на теория можем бавно да „научим“ тялото си да взема малко количество морска вода, но употребата на големи дози причинява необратими последици, дехидратация и дори смърт.
Морската вода изтегля влагата намиращи се в клетките на тялото.
Да пием вода от морето съвсем не е безопасно, защото тя съдържа бактерии, които водят до различни заболявания.
Съдържанието на сол в морската вода е твърде голямо, за да може организмът ни да я разгради.
Морската вода се отразява неблагоприятно на бъбреците, в резултат на което те могат да откажат да работят.
При неблагоприятни условия, бактериите образуват защитни ендоспори, които им помагат да преживеят през дългия неблагоприятен период за тях.
Когато условията в средата се подобрят, спорите покълнват и се връщат в състояние на вегетативни клетки. Преди се е смятало, че така оцеляват бактерии само от вида B. cereus.
Микробиолозите от Виенския ветеринарен университет първи доказали, че бактериите от вида B. сereus могат да образуват малки колонии. Бактерии правят това в отговор на антибиотици от групата на аминогликозидите. Тези колонии растат по-бавно от оригиналните форми на бактериите. Те имат променен метаболизъм и са устойчиви на антибиотици.
Откритието на учените за защитния механизъм на бактериите е много важен за медицинската практика. Традиционните диагностични методи се основават на откриването на метаболитните характеристики на В. сereus.
Въпреки това, този метод не е подходящ за откриване на малки колонии, тъй като те имат различен тип на метаболизма. Това може да доведе до неправилна диагноза и лечение.
Авторите смятат, че единственият начин да се диагностицира B. сereus е молекулярния анализ.
Малкият Truncatula е основен приносител на чернодробен метил, които причинява на животновъдството големи загуби.
Морският плужек Elysia chlorotica асимилира хлоропластите на водораслите Vaucheria litorea, които могат да фотосинтезират в клетките на плужека в продължение на няколко месеца.
Охлювите са такива твари, при които главата се намира над ануса. Тези животни имат около 25 хиляди зъба.
През 2009 г. в чест на Стив Ъруин е наречен един рядък планински тропически охлюв – Crikey steveirwini. Названието на рода е дадено от неговото любимо възклицание „crikey“, което означава „О, Боже мой“. Този охлюв може да се види в тропическите гори на Австралия в североизточната част на Куинсланд.