Зелените зеленчуци защитават организма срещу патогенни бактерии, това е заключението, направено от учени в австралийския Институт по молекулярна имунология. Оказва се, че зеленчуците са по-важни, отколкото се смяташе досега, тъй като те са от съществено значение за поддържане на популациите на някои имунни клетки, осигуряващи нормалните движения на червата.
Става дума за лимфоцитни клетки ILCS, които живеят в лигавицата на храносмилателния тракт и защитават организма от „лошите“ бактерии в червата. Учените смятат, че тези клетки играят важна роля при хранителни алергии, възпалителни заболявания, затлъстяване и дори могат  да предотвратят развитието на рак на дебелото черво.
Австралийскит учени са открили ген T-bet, който е много важен за образуването на ILCS. Интересното е, че този ген реагира на храната, която ядем, и на специалните протеини в зелените листни зеленчуци, като зелето. Активизира сигналния път на гена T-bet и съответното производството на имунни клетки.
В резултат от консумацията на зелени зеленчуци се увеличава броя на имунните лимфоцитни клетки, които произвеждат специфичен хормон, наречен интерлевкин-22. Този хормон предпазва организма от  нахлуването на бактерии. Експериментите показват, че без гена T-bet, един човек е по-податлив към бактериални инфекции, които навлизат в организма през храносмилателната система.
Високите нива на ILCS помагат за поддържането на здравословна околна среда в червата, насърчават бързото зарастване на малки рани и ожулвания, които са често срещани в тъканите на червата. ILCS също може да играе роля в борбата срещу рака. Учените тепърва започват да разбират колко важни са тези имунни клетки за човешкото здраве.
Изводът е прост. Ако искате да се разболяват по-рядко от бактериални инфекции, яжте повече зелени зеленчуци. Благодарение на откритието на австралийските учени ще се разработят лекарства, които ще повишават нивото на ILCS и устойчивостта към инфекциите.

Европейската комисия е одобрила финансирането на най-големия и най-амбициозния проект за симулиране на човешкия мозък.
Неврологията изучава устройството, функцияте, развитието, генетиката, биохимията, физиологията и патологията на главния мозък.
Изследванията в тази област се извършват в много страни, изследователски институти и частни фирми. Те генерират огромен потока от данни. Но през последните години стана ясно, че това ще отнеме още едно десетилетие преди ние старателно да изследваме и документираме всеки ген, протеин, клетки и синапс, участващи в сложната машина наречена човешкия мозък, дори не можем да я проследим при различни обстоятелства, възрасти или да наблюдаваме как влияят всички възможни заболявания.
Това е огромна работа. В действителност, ние сме само в началото. За да се опрости работата на учените е нужно да се създаде общ стандартен  модел на човешкия мозък, на базата, на който ще се правят изследванията. Нужно е да се обедини тази база от огромна информация събрана до сега и да се продължи по-нататък.
Human Brain Project е съвместен проект, който ще събере десетки университети от различни държави членки на ЕС, както и САЩ, Израел и други страни. Целта на проекта е да се създаде единна, отворена платформа за експерименти със симулационни функции на човешкия мозък. Могат да бъдат разработени и нови компютърни модели, симулации и тестирания за нови методи на лечение при различни болести.
Предполага се, че симулацията на мозъка, дава възможност да се ускорява експерименталната процедура. Ако се добави в база цялата информация, която е събрана от експериментите до сега, то за бъдещия модел те могат да се използват за симулации в други експерименти.

Доста често сме чували, че човек трябва да пие достатъчно вода. Половината от населението на света не страдат поради липса на вода, а липса на знания за нуждата от чиста питейна вода.
Водата за тялото е извор на младостта.
Процеса на стареенето на организма е свързан с недостиг на количество течност в клетките. С възрастта чувството за жажда се притъпява. Количеството вода в организма намалява и тялото буквално изсъхва. Ето защо, по-възрастните хора трябва да имат това пред вид.
Нашето тяло съдържа 40 литра течност. С помощта на течностите клетките на организма се обезпечават с микроелементи и витамини. Водата подхранва междупрешлените дискове, създава амортизиращи подпори за ставите. Тя е нужна за съгласуването и функционирането на сърдечно-съдовата и нервна система.
Колко вода трябва да пием?
Всеки знае стандартната норма – 2 литра на ден, за хора със средно тегло 70 килограма. Ако вашето тегло надвишава тези стандарти, сметнете по 30 мл. течност на килограм.

Дълго време учените смятаха, че усилената работа на мозъка може да бъде нарушена поради растежа на нови клетки.
През 1998 г. шведски учени са изяснили, че клетките на мозъка могат да се възстановяват. Центровете за обучение и папет в мозъка, могат да създадат нови клетки.
Освен това американски учени са открили процес, позволяващ да се създават копия на ембрионални стволови клетки, които могат да се трансформират в клетки на мозъка.

Както често се случва, пионерите на новите технологии са военните. Но сега няма да говорим за бойни кораби. Учени от Naval Research Laboratory, Electronics Science and Technology Division на американския флот са изследвали възможностите за използване на слънчеви панели в дълбочините на морското дъно.
Военните учени са решили проблема с производителността на приложенията, осигуряващи автономна навигация и друго военно оборудване в дълбините на морето. Не е тайна, че Съединените щати имат добре развита подводна система за проследяване. Много различни сонарни сензори, детектори, шамандури и други образци на военно оборудване изискват замяна, което е скъпо и неудобно.
Изглежда, работата на слънчеви панели под океанските вълни е невъзможна, като се има предвид, че слънчевата светлина е разпръсната и се абсорбира от вода. И все пак, реалността е съвсем друга.
Използването на подводни автономни системи с цел получаване на ситуационна информация и дългосрочен мониторинг на околната среда непрекъснато се разширява. Въпреки че водата абсорбира слънчева светлина, техническо предизвикателство е да се разработи слънчеви клетки, които биха могли ефективно да преобразуват фотони в електричество.
Известен напредък е достигнат от учени в използването на кристални силициеви и аморфни силициеви панели. Проблемът се крие в това, че във водата се намалява интензитета на светлината. Изменя се също и спектралния състав. Проучванията показват, че необходимата степен на ефективност на фотоелектричните преобразуватели, все още може да бъде постигната и при тези условия.
Установено е, че най-подходящ материал за слънчева клетка е галий индий фосфид (GaInP). Клетки от него са показали най-висока ефективност с дължина на вълната на видимата светлина от 400 до 700 нанометра,  те имат много ниска стойност на тъмния ток. Слънчеви панели на основата на галий индий фосфид се използват широко в космическите технологии.
Изследователите са открили, че на максималната дълбочина от 9.1 метра, един квадратен метър слънчеви клетки от галий индий фосфид може да произвежда до 7 вата електричество. Получените цифри са достатъчни, за да се направи извод за жизнеспособността на новите технологии.