Годините бързо минаваха, но Лудвиг не ги усещаше. Изолиран от хората той свиреше на клавесина в стаята си.
Този инструмент бе безполезен, защото бе счупен. Липсваха му ключове. Струните бяха силно обтегнати. Звукът му бе фалшив и дразнещ слуха.
Въпреки това Лудвиг свиреше опиянен и се просълзяваше. Той беше глух.
Пианистът чуваше звука, който инструмента трябваше да издава, а не този, който бе в действителност.
Може би понякога се чувстваш като разстроения клавесин на този музикант. Разнебитен и неадекватен. А това, което правиш ти изглежда ненавременно, нямащо никакво значение.
Какво прави Бог със счупения инструмент? Как реагира, когато клавишите не издават очаквания звук?
– Този инструмент трябва да бъде заменен?! – очакваш да чуеш ти.
Но, Бог търпеливо го настройва, докато чуе песента, така както я желае.
Майсторът поправя това, което не може да бъде възобновено и слуша музика, която не би могла да се изтръгне от нас.
А в следващия миг Той се любува на музиката, която идва от живота ни.