Времето бе горещо, но Добрин и Наско решиха да покарат велосипедите си.

– Нищо, че е толкова топло, – каза Наско, – на колелото не се усеща.

– Давай да направим обиколка на съседните селища, – предложи Добрин.

– Не е ли множко? – попита Наско.

– Какво километрите ли те плашат? – присмя му се Добрин.

– Да вървим тогава, – отговори малко обидено Наско.

Близо час не бяха слизали от велосипедите си, когато Добрин спря. Целият бе потен. Едва си поемаше дъх.

– Какво става? – попита Наско.

– Не знам какво му става, – Добрин погледна неодобрително велосипеда си, – но имам чувството, че тегля най-малко стотина тона.

Наско се наведе и извика:

– Какво правиш! Двете задни спирачки търкат задната ти гума!

Добрин въздъхна и уморено промълви:

– А аз си мислих, ….. щях да полудея.

Не правим ли и ние нещо подобно в живота си?

От една страна ни притиска вината, а от друга страхът. Така проваляме деня си. Очакваме най-лошото, влачейки още миналите си проблеми.

Какво можем да направим в такива случаи?

Посъветвайте се с Господа. Приемете благодатта Му. Следвайте посоката, която Той ви сочи.

Започнете деня с Бога в молитва и със Словото Му и дайте шанс на деня.

Километри от паяжини оплели жителите на австралийския град Гоулберн. Милиони паяци с паяжините си са забулили улици и домове. Това предизвикало паника сред местните хора.
Учените наричат това явление „Косите на ангела“, тъй като паяжините приличали на къдрици на ангел. Но самото явление съвсем не е толкова очарователно.
Първоначално над града направо от небето започнали да се спускат голямо количество малки черни паяци, а после те изплели толкова много мрежи, че населеният пунк се оказал „опакован“ от тях.
Това „паяково покривало“ скоро се стопило, а паяците се пръснали и хората се успокоили.
Учените обасняват това явление с „колебание на числеността“. Когато паяците станат прекалено много, те ставали по-забележими, особено след като вятърът е довял още от тях в този град.

Оръжията имат разнообразни форми и различни размери, от малки пистолети до танкови оръдия, които стрелят по цели намиращи се на няколко километра.
Някои дизайнери са оставили миналото на традиционните видове и са се постарали да създадат уникални неповторими модели.
Съвременните постижения на технологиите са дали възможност за разработване на оръжие, което прилича повече на футуристично от научно-фантастичен филм, отколкото на реално.
Оръжието с въздействащ ефект е един вид несмъртоносно лъчево оръжие, действащо чрез мощен радар и електромагнитни вълни върху човешката кожа. То предизвиква затопляне и изгаряне.
Това действие е идентично на това на микровълновата печка.
Ефектът трае само по време на въздействие на лъча. Такъв лъч може да проникне през горна дреха.

Една малка птичка всеки ден се криела в клоните на едно сухо старо дърво, което стояло в средата на огромна пустиня.
Но веднъж връхлетял ураган и изтръгнал старото дърво с корените.
За да намери ново укритие, малката птичка прелетяла стотици километри. Най-накрая стигнала до градина, където ромолела вода и ухаели цветя, а дърветата били натежали от узрели плодове.
Ако беше оцеляло сухото дърво, нищо не можеше да накара птичката да остави мястото, където толкова дълго се е приютявала.

На 20  юли 1976 г. Гилбърт Левин седял в креслото си. На милиони километри от него, на Марс, спускаемият космически апарат „Викинг“ взимал проби от почвата.

Апаратурата на Левин ги смесвала с вещества, които съдържали въглерод – 14. Учените участващи в експеримента смятали, че ако в почвата открият изхвърлен метан, съдържащ въглерод – 14, то на Марс има живот.

Анализаторите на „Викинг“ дали положителни резултати. Нещо поглъщало хранителните вещества, преобразувало ги и отделяло газ, който съдържал въглерод – 14.

Но защо тогава не са празнували успеха?