Архив за етикет: килим

Всичко започва оттук

Обвиняват ни, че пишем неграмотно, бе да питат: „Защо….”? А понякога нещата започват така……

След като есента успя да изтласка лятото, което не желаеше да си отиде, извади боичките си и започна вдъхновено да разкрасява всичко наоколо. Идеята ѝ бе да смени всички цветове. Само така можеше да покаже, че сега тя е господарката. Изглежда жълтото, червеното и кафявото бяха любимите ѝ цветове. Листата недоволни от новата си премяна бавно падаха, покривайки земята  с тъжен и недоволен килим.

Миналогодишните първолаци, източили се малко това лято, за втори път прекрачиха училищния праг. Очакване и страх, нетърпение и нежелание, устрем и апатия се блъскаха в главичките на малчуганите. Децата не знаеха с какво ще ги изненада предстоящата учебна година.

Учителят, леко приведен от бурите през изминалите години, с благ глас прикани и поведе децата към стаята. Старите чинове с изтъркани от седене седалки и надупчената, като от шрапнели, черна дъска срещнаха спокойно порасналите деца.

Отново е час по български език. Децата шумно разгърнаха тетрадките и въоръжени с разноцветни химикали очакваха следващите напътствия на учителя. Днес той беше решил да разбере, до колко децата  могат да пишат вярно. Предстоеше диктовка.

Тежка въздишка се изтръгна от нечии гърди.

Мъжът започна бавно да диктува, като по няколко пъти повтаряше фразите, както и някои думи недочути от питомците му. Стиснали устни с химикали в ръка, децата се опитваха да наредят непокорните букви върху редовете.

На първата маса седеше дребно къдрокосо момиченце. Буйните му кичури своеволно заемаха невероятни положения, защото малката детска ръка ги разбъркваше непрекъснато. Изглежда, детето се затрудняваше сериозно. За някои думи се двоумеше, защото не знаеше точно как да ги напише, но словосъчетанието „Съветски съюз”, срещащо се толкова често в текста, го хвърляше в ужас. Реши да го напише така, както го чува, но веднъж му се струваше, че учителят казва „съветски”, а в друг „съвецки”.  Детето  бе напълно объркано. Накрая реши една част от трудното словосъчетание да напише със „ц”, а другата с „тс”.

Диктовката свърши. Децата облекчено въздъхнаха. Учителят ги посъветва преди да предадат работите си внимателно да поправят допуснатите грешки. Несигурност и страх обгърна къдрокосото дете. То реши да остави нещата така, както са си, пък каквото ще да става. Плахо подаде тетрадката и се сви на мястото си.

На другия ден, застанал пред децата, учителят държеше купчината детски тетрадки. Децата с трепет очакваха резултатите. Всяко получи своята тетрадка и я разгърна разтреперано.

Малкото къдрокосо момиченце отвори тетрадката си и замря. Червеният химикал не беше пощадил думите и от тях се лееше кръв.. Цялата страница беше същинска касапница. Най-отдолу извила грациозно шия се усмихваше заплашително нежелана двойка.

Не може да се каже, че детето бе изненадано, но се надяваше на някакво чудо.  То загърби страха си и философски заключи: „И двойките са за учениците. Ако не  бяха нужни, не биха ги измислили?”

Какво е това, примирение или безразличие? Липсата на характер или неумение да се помогне навреме?

И като си помисли само, че всичко започва оттук, от училищната скамейка……

Отърви се от….

Всички ние сме наранявани в миналото и сме изпадали в ситуации, в които другите са ни разочаровали. Трябва да превъзмогнем тези спомени, а не да „умуваме” дълго над тях. Нямам в предвид да ги сметем под килима, като ненужен боклук, който може да излезе наяве по всяко време.

Преодоляването на болезнените преживявания отнема време и усилия.  И все пак ако честно се изправим срещу нещата, които сме изстрадали и простим…..  Не да намерим извинение, а да простим на хората, които са ни засегнали, ще се освободим от горчивината и ще можем да погледнем ведро напред в бъдещето.

Еко дизайн

За построяването на социално-обществения комплекс във Франция са използвани екологически чисти материали.

Фасадата на сградата е покрита с нетрадиционни керемиди от кестен. Над централния вход са поставили конзола с обтекаем корпус, подържан от стволовете на две дървета. Тук е разположено офисното и административно пространство, което продължава в стая лоби.

Обшита с дървени планки структурата взаимодейства с откритото пространство посредством малки прозорци, които обезпечават различна гледна точка. Необработени стволове на дървета подържат офисно-административното равнище, а вътре в сградата изпълняват функцията на класически носещи колони. Този елемент е приятен за окото и създава приятна „горска’ атмосфера.

Излетите подове заедно с дървената ламперия, ефектно се съчетават с богато наситените цветове на стените, декорирани с екологически чисти бои.

Системата от изкуствено осветление се състои от серия оригинални енергоспестяващи лампи.

Преминавайки през основния корпус на зданието попадаме в градина, която се намира зад комплекса.

На покрива на сградата е поставен зелен органичен „килим“, осигуряващ термоизолацията и съкращаващ  разходите за охлаждане на помещението през топлите месеци.