Не е тайна, че германците обичат много бира. Във всеки населен пункт има множество търговски точки, където се продава тази напитка. В баровете можеш да седнеш по-удобно и да изпиеш по една чаша бира в приятна компания.
Барманите и келнерите си чупят краката при разнасянето на бирата, а и количеството ѝ скоро свършва.
В немския град Гелзенкирхен решили този проблем по много оригинален начин. Те съединили баровете в мрежа с подземни тръбопроводи, по които течала бира….
Заведенията са разположени наблизо, клиенти има за всички и търговията на бира процъфтява. По време на празници или спортни мероприятия, баровете са препълнени, но бира има за всички.
В такива дни бирата буквално се лее като река…
Съществува специално хранилеще за бира съдържащо около 50 хиляди литра. От него тръбопроводите се простират на пет километра разстояние.
В някои барове биропроводите са насочени към масите, което значително олеснява келнерите.
Проходимостта по биропровода е 14 литра на минута.

След съдебно заседание двама адвокати евреи отишли да похапнат в близкото кафене.
Взели си по едно кафе и седнали на една от масите. Пият си кафето, но си похапват от домашно приготвените сандвичи.
Келнерът отива на масата при тях и казва:
– Тук свои собствени сандвичи не можете да ядете!
Двамата адвокати се спогледали, погледнали весело келнера и си разменили сандвичите.

Френският драматург Викториен Сарду веднъж, когато бил на вечеря в един дом бутнал чаша с виното на масата. Жената седяща до него, за да не попадне  излятото виното върху роклята й, го посипала със сол. За някои хора разпръскването на сол е лош знак. Драматургът бил един от тях.
За да не се случи нищо лошо Сарду взел щипка сол и я хвърлил през рамото си. Солата попаднала в очите на сервитьора, който идвал да го обслужи. Пилето, което носел в чинията, паднало на пода. Куче го грабнало и лакомо започнало да го гризе.
Кост заседнала в гърлото на животното и то започнало да кашля и безпомощно да бута муцуната си с лапи.
Синът на домакинята се опитал да извади костта от гърлото на кучето, но то се уплашило още повече. Животното скочило и  захапало толкова силно пръста на момчето, че той трябвало да бъде ампутиран.
Сервитьорът, кучето и синът на домакинята действали автоматично, водени от своето „Аз“, смесено със алчност, надежда, страх и робство.
Само жената била подтикната да действа от практична гледна точка, но нейното действие било провалено от драматурга, който хвърлил сол зад гърба си. Така дал ход на всички последвали нещастия.