„Създаването на илюстрации е моята страст и няма по добра награда от тази да знам, че моите картини предизвикват усмивки у хората“.
Елина живее и работи във Великобритания. Тя започва да рисува от момента, когато се е научила да държи молив.
Любовта към рисуването  много ѝ е помогнало в живота.
В училище е била любимка на децата, защото е рисувала забавни карикатури на учителите.
А учителите намерили в нейния талант предимство. Винаги имали художник под ръка за училищния вестник.
След дипломирането си младата художничка започва да рисува за вестници и списания. А сега илюстрира детски книжки и създава симпатични поздравителни картички.

Може да не вярвате, но има хора, които са доста възрастни и въпреки всичко са променили драстично живота си и са зашеметили околните с постиженията си.
Баба Мозес никога не е ходила на училище, нито в художествена академия, но станала една от най-известните художници в Америка.
Тя живеела в малка ферма. Още от детските си години работила много.
Започнала да рисува на 76 години. Нейните първи картини висели в местната аптека.
Минаващ през селото инженер, интересуващ се от живопис, на безценица купил няколко нейни картини и ги поставил в своята галерия.
Така баба Мозес стнала най-известната художничка в Америка. Нейни картини подарявали за рождените дни на президента на САЩ.
Тя починала на 101 година и създла повече от 1600 картини и рисунки.

Жизнерадостните и живописни платна на Лиза Фитапалди обикновено се харесват на зрителите. Удоволствието да разглеждаш тези красиви картини се сменя с изумлението, че те са нарисувани от сляп човек.
Сляпа художничка? Докато не се видят творбите на Лиза, това трудно може да се повярва. Творчеството на авторката за пореден път доказва, че талантът и силата на човешкия дух могат не просто много, но понякога правят и невъзможното.
Уникалната история на Лиза Фитапалди се състои в това, че жена, която е престанала да вижда през 1993 г., за първи път е взела четка и бои в ръцете си две години по-късно, през 1995 г. Завършила за счетоводител и финансов анализатор, Лиза заедно със зрението си загубва работата си, независимостта си и смисъла на живота.
Продължителността на тежката ѝ депресия продължила повече от година, докато един ден мъжът ѝ не донесъл детски бои за рисуване. За изненада на околните, Лиза взела боите и започнала да рисува.
Тя не може да научи техниката на рисуване с гледане от учител, не може да разглежда други картини, но това не я спряло. Измислила своя система за обучение. Прослушала много адиокниги за изкуството и заедно с мъжа си посещавала известни музеи, за които преди  не е намирала време.
За да се ориентира в бъдещата композиция, слагала мрежа от въжета върху платното, но с времето се е научила вече да не я използва.
Критици и други художници я съветвали да рисува абстракции и цветя, но тя никога нямаше да стане истинска художника, ако не се научи да изобразява хора и сцени от живота. Това било силно предизвикателство и Лиза му отговорила достойно.
През 1998 г. нарисувала първата улична сцена и от тогава прави това постоянно.
За всички остава загадка, как Лиза успява да рисува без да вижда цветовете и боите. Самата тя твърди, че не знае как става това.

Израилтянинът Барух Баркаи е известен със своята уникална колекция от автографи. Той е имал около 3 хиляди взети от известни личности като: Алберт Айнщайн, Салвадор Дали, Марк Шагал, Марлене Дитрих, Нуриева, Мая Плисецкая, Евтушенко, Горбачов и много, много други.
Стотици автографи били върху писма, картини, ноти, документи, книги…..
С това необичайно колекциониране, израилтянинът, родил се в първите години на 20 век, се занимавал повече от 60 години.
И през всичките тези години автограф отказал да му даде само един човек – Гари Каспаров.
На шахматистът така подействала загубата от Натан Шаранското, с когото се срещнал на сеанс на едновременни игри в Ерусалим, че Гари напуснал помещението и не желаел да влезе в контакт с никого. Даже отменил пресконференцията.
А Баркаи се върнал в къщи с празни ръце.

Необичайна изложба e открита в галерията Kasseler Kunstverein в германския град Касел. Тя представя не какви да са произведения на изкуството, картини или скулптури, а 4,7 милиона пароли, откраднати от сайта LinkedIn миналото лято.
Един човек на изкуството Арам Бартол отпечатал всички разшифровани пароли в осем тома с общо заглавие „Забравих си паролата“.
Всички пароли са отпечатани по азбучен ред, така че всеки посетител може да намери своята.
Някои пароли са отпечатани на големи листа и окачени в рамки на стената, като художествени картини.