Радваме се, когато художниците създават неща, които можем да използваме в живота, а не просто да ги погледнем и да гадаем, какво е искал да каже създалия ги. Например, картините са красиви, можеш да им се насладиш, но нищо друго не можеш да направиш с тях.
А на този стол не само можеш да седиш, но и да го поогледаш.Той изразява любовта към надничането.
Създаден е от Фион Робъртс. Това произведение е направено за изложба на завършилите Академията Хелпман през 2012 г. в Аделаида.
Столът е изработен от червено кадифе, и стотици пластмасови очите. Според авторът „прекомерно близкия поглед следящ всяко движение на тялото, предизвиква неприятно чувство за незащитеност“. Това е един вид критика на това, как живеем днес, самовлюбени и интересуващи се само от себе си.
Интересно кой ще си купи такъв стол? Та кой човек или негов гост би поседял на него за по-дълго време?

Когато мислим за неща, които ни носят удоволствие в живота, ние обикновено търсим „значими и големи“ неща, като повишение в работата, отиване на мечтана екскурзия, печелене на престижна награда…..
Така ние сме склони да пропускаме малките удоволствия, които ни носят радост. Може би да изпиеш една чаша кафе, да прочетеш нещо от вестника или да се разходиш в парка след работа не е много за вас, но не ви ли доставя удоволствие?
Всяко малко нещо, което забележите в живота си може да допълни положителната картина в живота ни.
Вдъхвали ли сте аромата на прясно окосена трева? Усещали ли сте нежността на капките дъжд върху дланите си? Забелязахте ли колко е красива улицата ви обляна в лунна светлина? Усещали ли сте топлината на късните слънчеви лъчи? Заслушвали ли сте се в шумоленето на листата, чуруликането на птичките сутрин? Усещали ли сте пращенето на запаления огън, мирисът на горящо дърво? …  а звукът от детския смях, отекваш  наоколо….
Малки и незабележими неща…
Не затваряйте очите, ушите и сърцето си за тях… Те носят също радост.

Предполагам, че всеки е виждал тази картина. Дете, както си играе, пада и си наранява коляното. Започва да плаче, задавя се в сълзи.
Само след секунда, забравяйки за синините и ожулванията си, детето отново се весели, радва се и се смее. Децата не задържат отрицателните  си емоции. Те лесно забравят и продължават да се наслаждават на живота.
Възрастните хора продължават да мислят за всичко лошо, което им се е случило.  Дори то да е станало много отдавна.
Не трябва да живеем с миналото си. Нашият живот е това, което става сега. „Вчера“ вече е умряло, „утре“ не е дошло. Вие имате сега „днес“, за да мислите, да се радвате, да променяте, да живеете…..
Вие няма да се почувствате никога щастлив, ако не се научите да цените настоящия момент.

Eдин изкусен художник нарисувал картини и ги предложил на зрителите за оценка. Повечето от картините му се харесвали, част от тях били оценени високо.
Само един обущар видял неточност в една от тях. Ставало въпрос за точност в изобразяване на чифт обувки.
Художникът се вслушал в забележките на обущаря и бързо поправил картината.
Обущаря до толкова се възгордял, че казал:
– Пищяла е неудачно нарисуван, а коляното и целия крак като цяло е много лошо изобразен…
Същото може да се каже и за нас. Правейки нещо добре, ние започваме да преценяваме и онова, от което почти нищо не разбираме

Корея е първата страна, която използва роботи за наблюдение на лишените от свобода. Преди това за такова нещо се говореше само в научната фантастика.
Пазачът робот защитава затворник от нападките на другите затворници, от самоубийство, даже съобщава за огън в килията. Ако този „тъмничар“ забележи нарушение, изпраща данните в командния център на оператора.
Анализ на човешките емоции се прави благодарение на специално вграден софтуер. Ето защо, ако нещо се окаже извън нормата, роботът съобщава на оператора и изпраща видео картина.
За тази цел той разполага с няколко камери, включително и 3D-камера, както и микрофон. Всеки служител може да разговаря със затворник чрез този робот направо от стаята за контрол.