Вулканите са едни от най-опасните и най-малко предсказуеми сили на природата. Проучването, проведено от изследователи от университета в Упсала, ще подобри ефективността на наблюдение върху вулканите, така че да се дават по-точни прогнози за тяхното изригване.
За да разберат вътрешните процеси на вулканите геолозите са изучавали дигите. Това са геоложки места, възникващи в резултат от запълване пукнатините на магмата. Дигите са основните транспортни канали на магма в земната кора и определят растежа на магмените камери и силата на изригването.
Разбирането как се оформят и разрастват дигите е много важно за изучаването на вулканите. Учените са установили, че здравината на скалите, заобикалящи магмата, зависи от размера на дигите. В хода на измерването била измерена дебелината на хиляди диги, резултатите от измерванията са проанализирани статистически, което е довело до няколко неочаквани изводи.
Геолозите открили, че нито вид на вулкана, нито вида на дигите засягат статистическото разпределение. Във всички случаи най-добре подхожда разпределението на Вейбул. То е известно като „теория на слабото звено“ и предполага, че материала се разрушава в най-слабото място.
По такъв начин, силата на скалата, която заобикаля магмената камера, определя кога и къде ще се образуват нови диги. Магмата отначало ще пробие там, където скалата е най-слаба.
Сега учените се надяват да приложат резултатите от изследванията на практиката.
Архив за етикет: канали
Слънчевите клетки се актуализират чрез мрежа от капиляри
Инженери от университета в Северна Каролина и Илинойс са разработили прототип на биомиметични органични слънчеви клетки, които са в състояние да се актуализират поради наличието на вътрешна капилярна мрежа.
Фотоклетките, които абсорбират светлината чрез органични бои са склонни да избледняват при интензивно облъчване. Ефективността на тези слънчеви панели при това пада.
За да ги възстановят, учените решили да обновят боите чрез специална система от капиляри.
Прототипът на слънчевата клетка съдържал два електрода, между които има гел електролит. Фотоанодът на устройството се покривал с титанов оксид. В гела били прокарани канали, през които учените могли да пропуснат органична боя.
Изследванията показват, че устройството може да се актуализира няколко пъти след интензивно облъчване.
Скоро друга група от учени са представили прозрачни и полупрозрачни слънчеви клетки, които могат да бъдат инсталирани на прозорците на сгради и на мобилни устройства.
Мистериозни мегалитни структури
Езерото Титикака е разположен в Андите, на границата между Боливия и Перу. Там е най- плодородното място на земята. Въпреки това, той е пълен с мистериозни мегалитни структури, които все още не е ясно за какво са служели.
Изкусно изваяни каменни статуи над сто килограма са свързани с бронз, разтопен или във вид на специални закопчалки.
Археолозите смятат, че в Перу бронз не е имало по това време, но той е открит. Интересното е, че на височина 3800 метра са били създадени високопродуктивни селскостопански площи с язовири и канали.
Излишно е да казваме, че произхода и тайнственият език на древните цивилизации за историците за сега остава неизвестен.
Дреха с отвеждаща пот
Специалисти от Калифорнийския университет разработили тъкан за дрехи, която вместо да попива течности, като потта, ги отвежда по малки капилярни канали на друго място.
Това е станало възможно благодарение използването на хидрофилна нишка, втъкана в хидрофобната тъкан.
Платът остава не само сух, но позволява на тялото да диша.
Музикален път
До няколко места в Япония може да се достигне с кола по музикален път.
На участък от пътя са разположени канали на различни дълбочини и на различни разстояния един от друг.
При преминаване през това място с определена скорост, получените вибрации от каналите през колелата се предават в купето на колата, където се превръщат в някаква мелодия.
В Япония подобни музикални пътища се правят предимно за туристи. Но в Южна Корея подобни сегменти се конструират на монотонни пътища, с цел да се привлече вниманието на шофьорите и да им се попречи да заспят.
В България няма нужда от такива канали, ние си имаме натурални дупки по пътищата. Лошото е, че като попаднем в тях, чувстваме удар и никаква музика, а да излезем от тях е почти невъзможно.