В семейството им обичаха нововъведенията особено, когато се отнасяше за кулинария, бяха царе. Наскоро Димка бе открила прекрасно лакомство, което ситно нарязано в чиния се превръщаше в невероятна салата. Тя изобщо не можеше да си представи цвекло и то червено сервирано на масата, но сега често си правеше салата от него.

Мъжът ѝ Рангел беше минал през пазара и бе купил две глави. Решиха за обяд да нарежат само едната. Хапнаха си добре.

Когато Димка излезе от тоалетната беше малко смутена, но махна с ръка и продължи към терасата.

Малко по-късно включи телевизора. Пускаше го, за да ѝ бърбори нещо, а само от време на време поглеждаше екрана.

Но сега някакво „светило“ на медицината обясняваше нещо доста настървено. До Димка стигаха само част от думите му.

– …….ако забележите кървавочервен цвят в урината си …..

Тя трепна и се заслуша. Човекът обясняваше, че при така появилите се белези, трябва да се отиде на лекар, защото това можело да се окаже рак.

Какво накара Димка да се заслуша в тези многословни обяснения?

Днес тя неволно забеляза, че урината ѝ е червена като кръв. А и сега тези обяснения. Няма нищо случайно в този свят.

Сърцето и се сви, а в стомаха си усети голяма оловна топка. Мисли известно време, а накрая реши: „Не обичам много лекарите, но все пак трябва да отида:“. Страхът ѝ даде кураж.

Сподели с мъжа си, а той ѝ каза: – Трябва да отидеш на лекар, докато не е станало късно.

Той тръгна към вратата и изведнъж се спря:

– Чакай, – и пръста му сочейки нагоре, замръзна във въздуха. – Моята урина също беше червена. Май и аз трябва да отида на лекар.

Застана накрая на стаята, като пристъпваше от крак на крак. Веждите му се  събраха, а погледа му се загуби някъде в килима. Явно мислеше нещо съсредоточено. Изведнъж усмивка заля лицето му и той хитро погледна жена си.

– Диме, – развеселено каза Рангел на жена си, – трябва да е от червеното цвекло.

От гърдите на Димка се отрони тежка въздишка, сякаш голям воденичен камък беше паднал от раменете ѝ.

Някои от тези сгради са били построени като конвенционални жилищни домове. Известна част от тях са предмет на изкуството. Обединява ги това, че всички изглеждат като фантастични къщи на героите от приказките.
Сградата, която се нарича „най-високата чайна къща“ се намира в Япония, в префектурата на града Тино. Тя е създадена от архитекта Теронубу Фухимори. Конструкцията се състои от елементи, които напомнят на традиционната японска чайна, но оригиналът е с дълги високи пилони, на които тя се закрепва. Малко повече от 2.6 квдратни метра е площта на дом, стените са изградени от бамбук и украсени с циментова замазка. Сградата разполага с три прозореца, които предлагат красива гледка към долината в близост до родния град на архитекта. Всичко това прави тази сграда да изглежда като приказна къща, където Лудия Шапкар и Алис са се срещнали на чаено парти.
В Португалия, в град Фари се намира следващата приказна къща. Тя е разположена между два огромни камъни и напомня скала, разтваряща се и превръщаща се в невероятен дом.
Друга малка къща, която разполага с вълшебен вид изглежда, като че ли загубена сред огромния пейзаж на един от исландските острови. Има информация, че тя, заедно с парцела е подарена на певицата Бьорк и допринася за насърчаването популяризацията на културата на Исландия.
Създадените съоръжения от художника Патрик Дохърти, амбициозни скулптор, са изработени от клони на дървета и се намират в Съединените щати, в град Уако, Тексас. Те създават впечатление за зимна приказка. Покрити с торф триъгълните къщи продължават традицията на многовековното построяването на къщи в Исландия.
Крал Лудвиг II в Германия в края на деветнадесети век е построен замъка Нойшванщайн. И оттогава, той е любим обект за посещение на милиони туристи от цял ​​свят, а също така е послужил като творчески импулс за създаване в Дисниленд на замъка на Спящата красавица.

В малък оазис в пустинята растяло малко красиво палмово дръвче.

Веднъж край него се завъртял един лош човек. Гледайки, колко крехка и нежна е палмата, пожелал да я унищожи. Взел един голям камък и го заклещил в корените на дървото.

Младата палма правела много опити да се освободи от него, но не успявала.

За да може да живее с този товар, палмата започнала да пуска много дълбоки корени в земята. Благодарение на това, тя станала най-голямото и най-силното дърво в оазиса.

След години от там минал пак същия човек и пожелал да види какво е станало с малката палма, която искал да унищожи.

Когато застанал пред нея, не могъл да я познае. А тя му казала:

– Трябва да ви благодаря, тъй като камъкът, който поставихте между корените ми, ме направи по-силна.

Дизайнери дали втори живот на отписани кедрови трупи, превръщайки ги фигури напомнящи призми от кристали.
Авторите предлагат тази колекция от асиметрични предмети като украса в дома или градината.
В тази колекция няма нито един повтарящ се модел. Всички „скъпоценни камъни“ са правени на ръка, допълнени от различни текстури и са идеален пример за функционално изкуство.
Съхраняваните уникални дървени фигури, някогашни трупи, с подчертаните си предимства и недостатъци, заради които са били и бракувани, са един вид намек за историята в Евангелието за крайъгълният камък, който бил отхвърлен, а след това станал глава на ъгъла.
Тези уникални материали с черен гранит, месинг, мрамор и стомана, контрастно добавят необичаен елемент подходящ за комплекти креативни дизайнерски пейки.

Зафиксирани са много случаи, когато животни са използвали инструменти в своята дейност.
Лидерство в тези умения държат приматите. Например шимпанзето ходи на лов със заострена пръчка и чупи орех с камък.
Горилата си помага с пръчка, когато измерва дълбочината на водата.
Птиците не остават по-назад. Например, лешоядите носят в човките си камъни и ги хвърлят, за да счупят щраусови яйца.
Дори водните обитатели си служат с инструменти в работата си. Видрите разбиват черупки с помощта на камъни.