Няма разказ, от който да научим как точно е станало самото възкресение. Не знаем как е бил отвален камъка и по какъв начин е излязъл Исус от гроба.

Дали възкресението е станало мигновено или отнело часове, за да започнат телесните органи да функционират отново? Какво е било тялото на Спасителя?

Просто хората намериха гроба празен, а Живият не е могъл да остане сред мъртвите.

Бог действа в живота ни, дори когато не можем да видим това или не знаем как точно се случва.

Когато се усъмним, че ни е забравил, Той продължава да работи в нас.

Всичко, което не разбираме за Христовото възкресение, ни помага да вярваме в Божието дело в света.

Когато отидоха на гроба на Исус, жените очакваха да намерят мъртвото му тяло. Не се надяваха на чудо, но продължаваха вярно да служат на своя Учител.

Когато вярата им бе подновена, те изтичаха при останалите, за да им разкажат какво се е случило.

Дори, когато сме обезверени, можем да продължим пътя си с вяра, да служим на другите, да даваме щедро и така да прославяме Бога. Само така ще можем да преживеем чудесата, които Бог е приготвил за нас.

Ричард Харис, изиграл ролята на Албус Дъмбълдор в „Хари Потър и Философският камък“, три пъти отклонявал предложението за тази роля, тъй като бил сериозно болен.

Когато неговата 11 годишна внучка узнала за предложението казала:

– Аз повече няма да разговарям с дядо, ако той се откаже от тази роля.

Едва след това Харис дал съгласието си да се снима във филма.

Терминус (Terminus) е един от първите богове, измислени от римляните. Той е бил свещен покровител на границите, т.е. на разположените на тях камъни и стълбове.

Тези камъни се наричали „термини“ – „условия“ и скръбта била за тези, които се осмелявали да ги изкопават и преместват.

Просто да вземеш и да умреш, разгневявайки Терминус, било щастлива съдба.

Надписите на граничните камъни гласят, че ако преместиш камъка от мястото му, те очаква тежка и тъжна орис, ще умреш последен от семейството си.

Т.е.първо ще погребеш внуците си, децата си и т.н….

В селото откриха паметник на Васил Левски. Имаше тържество, музика и много цветя.

Невена бе млада жена отскоро преселил се на това място. Веднъж тя забеляза възрастна жена, която чистеше около паметника.

Любопитството надделя и Невена попита старата жена:

– Защо откриха този паметник на Левски тук? Той идвал ли е насам?

– Не е стъпял тук, – отговори старата жена.

– Че защо са му издигнали тук паметник? С какво е свързан той? – изненадано попита Невена.

– Младият ни поп много го обича, харесва го. Говори за него доста възторжено.

– А може би, защото е бил дякон към църквата, за това попа ви е пожелал да е издигне този паметник.

– Какъв ти дякон към църквата и той е бил хаймана, като всички бунтовници, – възмутено възкликна старата жена.

– Но той наистина е бил йеродякон в църквата. Първоначално е бил е послушник при вуйчо си, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Изкарал е едногодишен курс за свещеници. Пеел е в църковния хор. И така хубаво е пеел, че хората, които го слушали казвали, че самите ангели слизали да го слушат.

– Е, може и така да е, – смънка възрастната жена.

– Той е бил Божий човек, – каза Невена. –  Бил е в Румъния с Христо Ботев в една запустяла воденица през зимата. Ботев пише за това време: „Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности…“

Старата жена гледаше със зяпнала уста Невена, тя нямаше вече никакви възражения.

Зъболекарите твърдят, за изменение на цвета на зъбния емайл, който може да стане жълт, лилав, син, зеленикав и кафяв влияят следните причини.

Честата консумация на храни, които съдържат захар и брашно. Сладките неща са катастрофа за зъбите.

Прониквайки в микропукнатините, фрагментите от сладкарските изделия, спомагат за развитие на кариеса.
Освен това бактерии, които се развиват поради честата употреба на захар спомагат за възникване на зъбен камък.

Продукти, които съдържат в своя състав пигменти, като кафе, чай, особено Кока Кола, също непосредствено влияят външния вид на емайла. Те създават устойчив жълт цвят. Честата употреба на газирана вода спомага за разрушаване на емайла, тъй като съдържат висок процент киселини и захар, а това е много вредно за организма.

Стоматолозите отчитат и наследствения фактор. Борбата с него е още по-трудна.

Повредата на зъбите, която се изразява в нарушаване на повърхността, всяко разцепление, микро-пукнатини, кухини, зъбен камък, микро пукнатини, всички тези фактори повече, отколкото всички изброени оказват влияние върху състоянието на емайла.

Внимавайте, при повреден емайл на зъб, не опитвайте да го избелвате, защото напълно ще го разрушите.