Идеята да се заместят класическите двигатели с много по-ефективни и по-малко енергозависими устройства, отдавна се обсъжда в научните кръгове. Накрая от теория изследователите преминаха към практиката. За първи път в историята на космическите апарати към друга планета се отправя нов вид апарат – слънчево платно.
Експерименталния апарат IKAROS е стартиран на 21 май от Танегасима заедно с Akatsuki. Двата апарата ще излязат в орбита около Венера през декември. Вторият ще събира данни за атмосферата и активните вулкани, а IKAROS ще потвърди експериментално възможността за използване на слънчев вятър, като източник на енергия за дългите космически полети.
От 3 до 10 юни около IKAROS, с диаметър 1,6 метра и тегло 320 кг, ще се отвори квадратно платно, с диагонал 20 метра и дебелина0,0075 мм. В бъдеще платното ще остава опънато благодарение на центробежните сили, възникващи при въртенето на апарата около оста му. За целта инженерите са поставили в ъглите му тежести, отказвайки се от огромните щанги. Снимките от отвореното платно ще се предават от камера поставена върху устройството.
Слънчевото платно създава сила от милиони Нютона, но с постоянно действие, което може да предаде на апарата огромна скорост. Това е единствения начин да се реализират дълги междузвездни полети, защото в случая отпада необходимостта да се носи допълнително гориво.
Ако се използва друг двигател реактивен или йонен, трябва да се вземе гориво и за връщане, но машината става твърде тежка.
Интересен е факта, как космически кораб ще се добере до планета близка до Слънцето, като използва енергията на частиците движещи се от нашето светило.
Японски учени от JAXA са изчислили относителното положение на три небесни тела, при които прилагането на подобен „фокус“ е напълно възможно.
За обезпечаване на нуждите на апарата електроинженерите са поставили върху платното слънчеви батерии. Освен това в него са вградени различни сензори, които ще следят за състоянието на апарата и системите му.

Има шапки към, които са прикачени светлини, на други – слушалки, но тази, за която става въпрос е малко по-особена.
В предната й част е разположена миниатюрна камера, позволяваща да се снима видео с резолюция 640 х 480 пиксела и 30 кадъра в секунда, както и снимки с разделителна способност 1600 х 1200 пиксела във формат JPG.
Един час заснето видео заема около 2 GB. Вътрешната памет 4 GB ще бъде напълно достатъчна за два часа видео, тъй като живота на батерията за зареждане е около един час.
Шпионската шапка се контролира от компактно дистанционно устройство, което може да се прикрепи към ключодържателя. Предаването на данните в паметта на компютъра става чрез USB.

Белгиецът Бен Хайне е разностранно развит човек. Сред многото му таланти могат да се споменат рисуване, живопис, журналистика, анимация и фотография.
Веднъж в главата му дошла оригинална идея, да комбинира две свои умения в едно. Така се появила идеята за „Молив с камера“. Замисълът бил в едно изображение да се комбинират фотография и скица с молив.
Технологията за създаване на изображението е много проста. Авторът прави снимка, а след това върху лист хартия възпроизвежда част от снимката или дорисува, като прибавя нещо от себе си. След това остава само да съчетае двете изображения и да ги снима отново.
За сега „Молив с камера“ се състои само от девет работи. Първото си изображение авторът е съпроводил с коментар, че това просто е експеримент.
Сред работите на Хайне има градски и извънградски пейзажи и изображения на животни. Понякога авторът създава реалистична картина, но друг път внася фантастични елементи, като в картината на четириоката котка или динозавъра.
Бен Хайне е не само талантлив илюстратор, но и добър полиглот. Свободно владее английски, френски и холандски език, и не много говори на полски, испански и руски. Негови изложби са били в Белгия, Великобритания, Румъния, Франция, Канада, САЩ, Германия, Бразилия, Испания и Палестина.

Необикновен светещ обект, напомнящ формата на медуза е забелязан в небето над Норвегия. Това е първият случай фиксиран с камера. Фотографа снимащ това явление, го нарекъл „парашут“, защото му наподобявал на такъв по форма. Първоначално си помислил, че необичайния феномен се дължи на капка вода или прах върху обектива, но след публикуването на снимките, експертите са категорични, че това е нещо необичайно.
Трулс Хансен, представител на Геофизичната Обсерватория в Тромсо е изказал предположение, че полярното сияние се явява източник на светещия обект, защото последния има същия цвят. Според мнението на други, вероятността Полярното сияние да произвежда подобен ефект е много малка. Тогава Хансен приема идеята, че налице е страничен обект, като самолет или спътник, от чиято повърхност се е отразил слънчев лъч.
Спътниковата система Iridium има три главни антени, ако слънчев лъч се отрази в нея, под определен ъгъл на Земята пада светещо петно с диаметър 6,25 мили. Наблюдавайки небето, може да се наблюдава светене идващо от спътника.
Други поддържат идеята, че светлината от Северното сияние може да се отрази в спътник подобно на слънчев лъч.

Не зная как е при вас, но на мен винаги ми е било интересно да разбера, как изглеждат нещата под микроскоп. Какво да кажем за децата, които с нетърпение очакват да научат нещо ново за света.
Ако искате да помогнете на детето си да се занимава с наука или просто желаете по отблизо да наблюдавате заобикалящата ви действителност, възползвайте се от този миниатюрен микроскоп.
Това приспособление позволява да се изследват всички обекти с увеличение 100, 200 или 400 пъти. Освен това не ви се налага да настройвате окуляр и да надничате през него, защото устройството е оборудвано с LCD дисплей.
Този миниатюрен микроскоп може да се използва като дигитална камера, така че кадрите, който са ви харесали можете да съхраните в паметта и след това да ги прехвърлите  на компютъра или да ги пуснете на телевизионен екран.
Цената не е висока, но е удобно и полезно устройство, без което не биха могли да стоят нито минута любознателните.