Подпандопию не можа да спи цяла нощ и реши да посрещне изгрева на слънцето на покрива. В същото време си науми да провери колко точно е отбелязано времето на изгрева в неговият календар. За целта си взе часовник и лист хартия с днешна дата. На листа пишеше 5 часа и 6 минути.
Точно в посочения срок се появи първият слънчев лъч над хоризонта. Селото на Подпандопию се намира близо до Петербург. Слънцето тук не се издига високо, а се насочва под не голям ъгъл спрямо хоризонта. За това Слънцето постепено се появява зад хоризонта и изпълзява малко страни от него. Красиво зрелище.
Когато долния край на слънчевия диск се появи на хоризонта Подпандопию погледна отново часовника си. Той показваше 5 часа и 12 минути.
– Интересно, чудеше се на глас Подпандопию, – ами ако светлината се задвижи много бързо, т.е. моментално? познание, За сега тя идва до нас от Слънцето за 8 минути.
Въпрос: Кога в селото на Подпандопию ще изгрее Слънцето, ако светлината се разпространяваше моментално?
Ваш ред е да се понапънете малко и да помислите. Въпроса може да ви се струва несъществен, но такива „дребни и незначителни“ въпроси са отваряли врата към познанието.
Отговор: 5 часа и 13 минути или 5 часа 6 минути.
Коментар: Защо изгрева не става по-рано? Работата е там, че не Слънцето се върти и осветява Земята, а Земята се върти и Слънцето я залива със слънчева светлина. За колко време ще дойде до нас светлината за миг, 8 минути или 8 години това не играе съществена роля.
Най-важното е, че ние виждаме всички обекти на хоризонта по-високо, отколкото са в действителност. Това се нарича атмосферна рефракция Атмосферното пречупване е вследствие от разликите в скоростта на светлината и атмосферата. Тъй като светлината е вече разпределени моментално, пречупване няма. Това означава, че обектите в близост до хоризонта ще  „се появят“ на 35 ъглови минути. Слънцето има ъглов размер около 30 ъглови минути и ще „изплава“ на хоризонта от 5:06 до 5:12, т.е. за 6 минути. За преодоляване на допълнителните 35 минути “ загубени „, поради липсата на пречупване, трябва да се прибавят още 7 минути.
По този начин, ние виждаме изгрев в 05:06 ч. + 7 = 5:13 мин.
Ето един парадокс. Светлината се ускорява и изгрева се забавя.
Забавянето на светлина в среда се дължи на факта, че светлинните вълни вместо да преминават през срядата, се срещат с атомите й, което води до отклонения на електроните. Тези колебания на свой ред предизвикват ново излъчване. Този процес няма да забави скоростта на вълната ако електронните нямаха маса и следващата я инерция. Това означава, че  светлината емисия „избутва“ електрона, той „отмества“ за не-нулево време и води до ново излъчване като предишното.

Бейшутей е уникален водопад в Шангри-Ла. Неговите води са млечни като в приказка. Тайната  за този цвят на водата е съвсем проста, но завесата на магията никога не се вдига нацяло.
Бейшутей се намира в подножието на планината Хаб и пада по няколко каскади. Максималната ширина на водопада е около 160 метра, а максималната височина е около 140 метра.
Тези характеристики правят Бейшутей най-големият варовиков водопад на територията на Китай.
Съществуващите планинските реки се стичат във вид на разтопен сняг и лед от върховете на планината.
Водите върху тези въровикови каскади местното население смята за свещени.
Всяка година, на осмия ден от втория месец по луния календар, представители на местните идват на водопада и празнуват деня на народа си, който продължава не по-малко от един ден.

Разказваха, че попът гледал през пръсти на езическите обреди, дори се стараел да ги сближи с християнския календар.
Той оглавявал народното шествие и начело с кръста и кадилницата поливал реката с вино, за да дава повече риба, ръсел изпръхналия чернозем с китка босилек, натопена със светена вода, за да ражда повече зърно.
Едно време, когато техен бог бил Перун, тия обреди се наричали „жертвоприношения“, сега, когато в небесата царувал триединният бог на християните, поповете им измислили друго име, нарекли ги „водосвети“ и „молебени“. Но и попът не придирял твърде много. Селяните бяха запомнили само един по-тежък случай в свещеническата му дейност.  Когато отказал да кръсти едно новородено, защото вместо с обичайното печено прасенце родителите се  опитали да минат с варена кокошка. А с варена кокошка се заплащало заупокойната молитва при погребението на стар човек.

Израелски деца са щастлива, че Рош Хашана идва толкова рано през тази година. Този празник започва вечерта на 8 септември. Само седмица след това деца ще се завърнали в училище.
Родителите са по-малко ентусиазирани от това, че връщането в училище ще бъде толкова скоро след дългата и гореща лятна почивка, но Рош Хашана е радостно време, така че никой не се оплаква много.
Той е известен като Празник на тръбите. Отбелязва начало на така наречените библейските свети дни.
Датата на този празник се менят всяка година, тъй като тя се маркира съгласно еврейския календара, който е лунен календар. Ето защо Рош Хашана, пристига, толкова рано през тази година за разлика от други години. Ако горещините от август продължат, местните евреи и библейските-наблюдателен християни ще бъдат доста затруднени по време на празника.
Рош Хашана обикновено се характеризира с молитви в местната синагога или на западната стена в Ерусалим за тези, които могат да отидат там. Тези молитви са придружени от звука на традиционен рог – шофар, датиращи от библейски времена.
Израелски семейства след това дълго и бурно празнуват в семейството и с приятели. Забележителност на празникът е резени от ябълка потопена в мед. Това е символ на надеждите и пожеланията за сладки и плодотворни години напред.
Дори и да не можеш да бъде в Израел, все още можете да отпразнуваме този радостен ден у дома.

Границите, в които ограничаваме всяка наша дейност сме нарекли време. Кой е измислил да го измерваме в секунди, минути, часове, дни, седмици, години, векове не съм напълно сигурна, че зная.
Историята за най-използваните календари през вековете ме заинтригува. Един от тях е Юлианския. Съгласно него годината се състои от 365,250 дни. Наречен е така поради това, че е въведен по времето на Юлий Цезар.
Малко преди това е властвал римския календар, който се разминавал със слънчевия само с 70 дни. Освен това му прибавили още 10 дни, за да стане годината „нормално“ дълга. Добавяйки, според тогавашните разбирания, не достигащите дни получили най-дългата година в историята на Рим състояща се от 445 дни. Нарекли я  „година на голямото объркване“.
Юлианския календар отстранил някои от грешките на Римския, но и той имал своите недостатъци. В новият календар за високосна година се считала всяка година, чийто номер се делял на четири. Поради тази причина се натрупвала грешка от 3 дена за интервал от 400 години.
Църквата приела Юлианския календар, но забелязала, че пролетното равноденствие не ставало точно на 21 март и на всеки 128 години идвало с един ден по-рано.
Календарът трябвало да се нормализира. Кой ли не идвал в Рим, за да поправи грешката? Най-добрите астрономи и математици влагали своята лепта, но уви това се отдало на лекар, професор в местния университет – Алоизий Лильо.
Той предложил да се изхвърлят натрупващите се от времето на Юлий Цезар излишни дни, а за високосни да се считат тези, които се делят на 4, но не на 100.
Така създадената система давала по-голяма сигурност за измерване на времето в годината. Можело да се преживеят още 3280 години, преди отново да се натрупа голяма грешка.
Папа Григорий 13-ти утвърдил плана на Лильо и 5 октомври 1582г.  станал 15 октомври. „Грегорианския стил“ бил приет в Италия, Испания, Португалия, Франция, Нидерландия, а по късно се наложил и в другите страни.
Мнозина смятат Грегорианския календар за най-точен, но и той не е съвършен. Всяка година при него се натрупва грешка от 0,0003 дни в годината, т. е. 3 дена на 10 000 години. При този календар не се отчита забавеното движение на земята, което допълва  с 0,6 секунди за всеки 100 години.
По добра система е измислил Омар Хайям, който предложил високосните години да са 8 пъти за 33 години, от които 7 пъти да бъдат през 4-ри години и един път през 5 години. Този календар не бил приет, защото имал допирни точки с религията. Използван е предимно в Афганистан и се нарича „слънчева хиджра“.
Не зная дали някога ще се създаде съвършена система за отчитане на времето, но поне за часовете е въведена уеднаквена система съобразена с зоните, на които е разделена земята. Но това има ли голямо значение?
Помислете, кое е по-важно, колко време точно си живял или как си го изживял?