Бе позахладняло. Хората си отдъхнаха от жегите. Дъждът ромолеше по листата. Дани и Симеон седяха в стаята тихо и мълчаха.
Дани наруши тишината и попита:
– Чичо Симеоне, ти не пушиш ли?
– Не, – засмя се той. – В десети клас опитах един два пъти, но слава Богу, не продължих. Дори в казармата бях единствения, който не пушеше.
– А аз пушех, – плесна с длан коляното си Дани. – Искаш ли да ти разкажа как ги отказах?
Симеон се вгледа внимателно младежа и само кимна с глава в знак на съгласие.
– Още от 10 години ги пропуших. Криехме се с приятелите в тоалетната и …. В казармата бях един от най-страстните пушачи. Останех ли без цигари, бях готов да пребия някого.
На лицето на Симеон се прокрадна лека усмивка, но той нищо не каза.
– Един ден минавах край нашата църква и срещнах дядо Васил. Заговорихме се и седнахме на пейката под големия бор. Аз извадих една цигара и запуших. Забелязах, че старецът се наведе и започна да се моли тихо. Изведнъж вдигна глава и ми каза: „Откажи се от пушенето“.
Дани въздъхна дълбоко при спомена и продължи:
– „Оставете ме“, му извиках аз. Това не е ваша работа. „Добре, добре“, – примирено каза дядо Васил, но продължи да се моли. Няколко пъти вдигаше глава и ме приканваше: „Откажи се пушенето“. Бях непреклонен. Накрая се ядосах, станах и си тръгнах.
– И? – любопитно го изгледа Симеон.
– Прибрах се в къщи, седнах на масата и извадих цигара да запаля. Изведнъж чувам глас: „Откажи се от пушенето“.
– Да не те е последвал старецът у дома? – изненадано попита Симеон.
– Огледах се, в стаята нямаше никого. И това ми се случваше всеки път, когато палех цигара. Майка ми викаше постоянно: „Трябва да отидеш на психиатър“.
– И какво ти каза той?
– Никъде не отидох, но реших за един месец да спра пушенето.
– Успя ли?
– Да, но когато отново реших да запаля, пак чух същия глас: „Откажи се от пушенето“…… И се отказах.
– И какво повече не ти ли е досаждал?
– Не. Просто не съм му давал повод, – усмихна се Дани.
