Двегодишният басет, дребно ловджийско куче, Джордж от Англия се спасил, като набрал номера на спасителите.
Кучето било само в къщи, когато станал инцидента. То се заплело в кабелите на телефона и щяло да се задуши.
Очевидно се измъкнал малко и набрал на телефон 999 – номера на спасителната служба. Операторът чул тежко дишане на другия край и решил на този адрес да изпрати бригада спасители.
Трябвало да помолят съседите да отворят, защото в дома освен Джордж нямало никой.
Кучето било в паника от това, че не можело да се освободи от кабелите. Невероятно, но на телефония клавиш 9 имало отпечатана кучешка лапа.
Подобна история се е случила една година преди това с лабрадора Макс. В жегата стопанката му го заключила в колата и отишла до магазина. Макс се придвижил на предната седалка и натиснал клаксона.
Небрежната стопанка дотичала да разбере какво става с колата й и се спуснала да спасява кучето си, като го извела на сянка, за да го охлади.

Ефективните технологии  за използване на енергия при осветление се развиват много бързо. Особено внимание заслужават решенията за постигане устойчивост и дизайн.
Вместо обичайните вертикални стълбове, предлаганата система ще се състои от хоризонтални кабели във въздуха, на които светещите тела ще бъдат подобни на рождественски украшения, с които украсяваме домовете си. Тези проводници ще се използват на успоредни улици. Друга важна особеност, това е голямото пространство между осветителните тела. Повечето лампи се разполагат на 20 метра, но в тази система разстоянието може да се увеличи до 100 метра.
Освен дизайнерското оформление на тези светлини, те ще могат да събират и енергия. Това ще бъде постигнато чрез използването на ЛЕД технология по улиците
Тази система е 40% по ефективна от досегашната. През 2011г тази идея е отбелязана в Холандия.
Светлините не са поставени безразборно на кабела, те са леки и напомнят на капки вода.

Въпреки, че учените са направили големи крачки в създаването на изкуствени роботизирани протези за хората, днес тези разработки са далеч от перфектните. Причината е, че повечето изкуствени имплантанти не са съвместими с живите тъкани на тялото. Освен това, имплантирани сензори са в състояние да поддържа едновременно само няколко сигнала. За да може една робопротеза да извърши просто човешко движение или завъртане до сега е било доста сложна задача.
Но сега протезата може да бъде наистина перфектна. В това са убедени сътрудниците на агенция за изследвания на отбраната DARPA. Група учени са успели да създадат уникален електронен интерфейс, способни да свърже протезата, чрез лазерно лъчение, с оптична система от кабели. Според разработчиците на последните видове изкуствени крайници, при създаването на който се използва тази технология, на човека ще се осигурят  по-плавни и естествени движения.
Срока на експлоатация на такова устройство е много по-голям, а проблемите относно отхвърлянето на интерфейсните елементи от организма могат да бъдат напълно забравени. Този проект е стартирал през 2005 г., след като изследователите са открили, че нервните клетки могат да комуникират с помощта на инфрачервено излъчване. DARPA е отделила повече от 5,5 милиона щатски долара, само за една година, за да се създаде робопротеза с използване на инфрачервени лазери.
До момента учените са успели да създадат напълно уникален нов микропревключвател. Той представлява мека желеобразна сфера, чийто диаметър е няколко стотин микрона с тънак проводник от оптично влакно. Структурата на този сензор, за разлика от остарелите металически и други по състав сензори, го прави практически съвместим с тъканите на организма. Безжичният оптичен канал позволява да се прехвърлят по-големи количества информация. В същото време, нейната обработка е толкова бърза, че в допълнение към сканирането на сигналите в мозъка, се активира и обратната връзка, която се явява работа на отделните неврони. Това позволява на човек да усеща допира до гореща повърхност. Така се добива максимална точност на естествените движения при манипулиране на предметите, които могат  и да не бъдат в полето на зрението.
Според инженерите на DARPA, робопротезата от новото поколение ще бъде сваляща крайник, с набор от оптични кабели, които ще се прикрепят към нервните окончания на човека. Масовото производство на тези устройства ще се очакват не по-рано от 2020г. Сега, американските експерти са ангажирани с дообработване на датчици, способни да четат  свръхслаби сигнали от единичен активен нерв, което ще направи изкуствен крайник подвижен и чувствителен, както и живият.

Плановете за създаване на огромни слънчеви електростанции в пустините вече съществуват.

Дизайнерът Фил Паули е предложил да се поставят слънчеви панели върху безкрайните простори на световния океан.

Този проект включва монтирането на плаващи соларни панели директно в неутрални води. Те ще произвеждат „зелена“ електроенергия, която ще се събира и изпраща с кабели „на земя“, където е необходимо.

Идеята на Паули има две приимущества. Първо, не е необходимо да се търсят огромни свободни пространства земя, на които да се поставят слънчевите панели и за нея да се плаща наем за заеманото пространство.

Второ, тези слънчеви установки са много по-ефективни от тези поставени на континентите.

Водата отразява светлината и поради своята извита форма, този вид панели, могат да изработват 20% повече енергия в сравнение с тези, които са разположени на земята.

Интересното е, че слънчевата електростанция може да бъде допълнена и с хидроелектростанция. Поставените сегменти освен слънчева енергия, могат да придобиват електричество и от енергията на вълните, на които те се „люлеят“.

Единственият минус на този вид електростанции е възможността да се сблъскват с минаващи наблизо плавателни съдове, тъй като те са трудно забележими на морската повърхност.

Първият полет в космоса, какво невероятно постижение на техниката.

По време на спускането на корабът „Возток“ са станали няколко непредвидени ситуации, които ако са се били развили неблагоприятно, можели са да доведат до гибелта на космонавта.

Главната част на „Восток“ се е състояла от две части, скрепени с металически ленти и пиропатрони за разделянето й. Главният отсек, в който се намирал космонавта и отсека с апаратурата са били свързани помежду си с електрически кабели и връзки.

След старта, когато е започнал работа двигателят е трябвало да се отдели автоматически инструменталният отсек, но това в очакваното време не е станало. Освен това, корабът започнал да се върти около оста си. Спирачната система трябвало да се справи с много по-голяма маса, отколкото било проектирано и скоростта при влизане в атмосферата била много по-голяма от предвидената.

Но именно този фактор ускорил разделянето на двете части при влизане в атмосферата. Съединяващите ги кабели изгорели и те се разделили. Заплахата от катастрофа преминала. Работният отсек се устремил към земята и изгорял, а капсулата с космонавта продължила планираното движение около Земята. Настъпила фазата на аеродинамично натоварване.

Според съобщението на ТАСС кацането на първият космонавт е станало в капсулата на кораба. Това наистина е станало, но в следващите полети.

На височина от седем километра е станало катапултирането на капсулата. След това частта от ракетата и космонавта завършили полета с парашути независимо един от друг.

Гагарин видял под краката си познатите очертания на Волга и двата  града Саратов и Енгелс. Самостоятелното спускане станало на километър от левия бряг на реката и Гагарин е смятал да се приводни, но вятъра го отнесал към заволожската степ, където и станало окончателното приземяване..