Жизнерадостните и живописни платна на Лиза Фитапалди обикновено се харесват на зрителите. Удоволствието да разглеждаш тези красиви картини се сменя с изумлението, че те са нарисувани от сляп човек.
Сляпа художничка? Докато не се видят творбите на Лиза, това трудно може да се повярва. Творчеството на авторката за пореден път доказва, че талантът и силата на човешкия дух могат не просто много, но понякога правят и невъзможното.
Уникалната история на Лиза Фитапалди се състои в това, че жена, която е престанала да вижда през 1993 г., за първи път е взела четка и бои в ръцете си две години по-късно, през 1995 г. Завършила за счетоводител и финансов анализатор, Лиза заедно със зрението си загубва работата си, независимостта си и смисъла на живота.
Продължителността на тежката ѝ депресия продължила повече от година, докато един ден мъжът ѝ не донесъл детски бои за рисуване. За изненада на околните, Лиза взела боите и започнала да рисува.
Тя не може да научи техниката на рисуване с гледане от учител, не може да разглежда други картини, но това не я спряло. Измислила своя система за обучение. Прослушала много адиокниги за изкуството и заедно с мъжа си посещавала известни музеи, за които преди  не е намирала време.
За да се ориентира в бъдещата композиция, слагала мрежа от въжета върху платното, но с времето се е научила вече да не я използва.
Критици и други художници я съветвали да рисува абстракции и цветя, но тя никога нямаше да стане истинска художника, ако не се научи да изобразява хора и сцени от живота. Това било силно предизвикателство и Лиза му отговорила достойно.
През 1998 г. нарисувала първата улична сцена и от тогава прави това постоянно.
За всички остава загадка, как Лиза успява да рисува без да вижда цветовете и боите. Самата тя твърди, че не знае как става това.

Женската е ранена и е в много тежко състояние. Удари я кола и тя  падна близо до пътя.
Мъжкият ѝ носи храна. Грижи се  за нея с любов и състрадание.
Донася храна отново и отново, но веднъж я намери мъртва.
Отказвайки да разбере, какво е станало, той се опита отново да я раздвижи…..
Сломен от това, че любимата му е умряла и никога няма да бъде с него, той надава страхотен писък със всичка сила.
Безсилен да направи каквото и да е, стои до нея, смазан от нейната смърт…
Разбирайки накрая, че тя е умряла и повече няма да я види, не се отдалечава от нея потънал в скръб и печал.
Това не е измислена история, а истинска. Появила се по страниците на френски вестници със снимки на фотограф, трогнат от случая.
А много си мислят, че птиците нямат разум и чувства…..

Купил си един дядо стол от IKEA …. И това преобърнало всичко в живота му.
Ето такава реклама ни липсва….
„IKEA ви кани да започнете нещо ново. Тъй като това е времето, когато трябва да предприеме действия. Променете нещо, направете нещо различно. Големи или малки неща няма значение, важното е да се започне! Почерпете вдъхновение и го направете“.

Една промяна в живота ви може да започне с купуването на парче мебел … е традиционно медийно съдържание, но все пак това е още е най-доброто място да се разкаже една страхотна история. Може би се разчита на съпричастност от всички, независимо от по-кратките минути внимание отделени от потребителите.
Рекламодателите са доста оригинални, но същността в случая не е в рекламата, а смисъла в нашия живот.
Не стол, а много повече неща могат да променят живота ни и да го преобърнат. Защо това да не бъде днес? Нека тази промяна да води към нещо положително и вдъхновяващо.

История с автобусите на Google е станала  доста забавна. Компанията решила да наемат професионални охранители от частна компания, за да защити своите служители.
Двама охранители със слушалки наблюдавали качването на хората по автобусите от автобусните спирки.
Скоро се увеличили случаите, когато жителите на Сан Франциско блокирали автобусите, за да протестират срещу нахлуването на програмисти в родния си град. Веднъж протестиращите дори разбили прозорец на автобус. Персоналът закъснял за работа, имиджа на компанията пострадал.
Google потърсил нови пътища за излизане от тази ситуация. Наел катамаран с вместимост за 149 души, който превозвал работници от другата страна на залива, така че да не се дразнят гражданите по улиците.
Катамаранът не е подходящ за всички случаи, той не може да замести изцяло автобусите. Вероятно за това е трябвало да се наемат частни охранители.
Програмистите вече могат да седят на меките столове в автобуса и да работят с безплатен WiFi, без да се притесняват за своята собствена безопасност.

Ето ви една типична история от живота на математиците.
Когато умирал френският математик Чарлз Босю, около леглото му се събрали приятели и ученици.
Но Чарлз бил толкова слаб, че не можел да отговаря на въпросите им.
Някой от присъстващите отбелязал:
– Вижте, той вече и не диша!
Друг възразил:
– Почакайте! Босю колко е дванадесет на квадрат?
Чул се слаб шепот:
– Сто четиридесет и четири.