Още от училище ни питат, какви искаме да станем, когато пораснем. Понякога се срещат и доста нелепи и странни професии.

Ето ви и някои от тях.

Бил Марголд историк на порнографията.

Доктор Том Харт пингвинолог.

Доктор Берни Пейтон мечи биолог и папка за документи.

Расел Клейбах, експерт по крадене на невести.

Биг Аунс, професионално улично конте.

Деб Ешман, производител на шест слоен сос.

Джум Рудолф, експерт по пръжките.

Някои историци смятат, че названието на реката и полуостров Камчатка е получено от името на Иван Камчатка. Той е получил своя прякор от руското наименование на тъканта „дамаст“ или „камка“.

Първоначално името „Камчатка“ се е появило на географската карта на Североизточна Азия през 1687 г.

Тази карта е направена от Николас Витсен в Амстердам според различни материали от Русия.

На нея реката е изобразена два пъти: с името Камчатка – Kamtzetna Fl и с името Дамаста – Damaste Fl.

През последните години много климатолози и историци се опитват да разберат как климатичните вариации в последните исторически периоди и дори в последните няколко десетилетия биха могли да повлияят на хода на историята.

Например, те наскоро са открили, че застудяване през 7 век от н.е., е могло да предизвика епидемия от чума във Византийската империя и да се положат основите на властта на арабския халифат, а в първата третина на 13 век да принудят монголите да спре офанзивата си в Европа.

Изкуствените и естествените климатични колебания имат по-голямо влияние върху многонационалните държави отколкото в етнически хомогенните държави. Съвременните природни бедствия засягат икономическите показатели на страните.

Интересното е, че връзката между конфликтните и климатични събития е най-силно изразено в страните, където живеят няколко етнически групи или които са преминали културни и исторически граници.

Като се има предвид, че изменението на климата ще доведе до по-чести засушавания, горещи вълни и други екстремни метеорологични явления в следващите години, учените прогнозират още по-голям брой конфликти в Централна Азия и Близкия изток, където изменението на климата е съчетано с наличието на множество многонационални и мултиконфесионални държави.

Оказало се, авторът на платното бил немският художник Хенри Бухолц, който прибягнал до „измама“.

На голямо платно той поставил бюстовото изображение на Екатерина I от четката на друг художник и я дорисувал.

Реставрацията дала възможност на историците на изкуството да забележат интересни детайли на платното.

След отъняването на слоя лак и изтриване на горния слой станало ясно, че императрицата е облечена в рокля не от злато, а от сребърен брокат, в прическата се открили бижута с перли. Освен това можело да се види пейзаж на заден план, военен лагер с шатри и крепост със спуснати флагове.

Това не е първия случай, в работите на Бухолц. В Царско село се съхранява портретът на Елизабет, нарисуван от художника през 1768 г. В тази работа бил зашит интимен портрет на френския художник Луи Каравака.

Думата „йерофания“ в въведена за използване от румънския историк на религиите Мирча Елиаде. Тя означава явление, което се възприема в дадена култура, като свещено.

Един от най-високите върхове на планинска верига Лос Пикос, висок 2211 метра над морското равнище, до ден днешен е място на поклонение.

Стотици католици вървят нагоре по планината, за да се поклонят на символичното изображение на Святото сърце на Христос.

То се намира в планината от 1900 г. насам.